Читать «Лотарията» онлайн - страница 215

— Да, правим сделката — каза Мастърс. — Няма да има затвор.

— А издирването в Джорджия?

— Прекратява се.

— Сигурен ли си, че можеш да постигнеш това? Знам, че пълномощията ти там са ограничени. — Тонът на Ригс бе подигравателен.

— Моите — да, но мисля, че президентът няма този проблем. Наредено ми е да избегна публичния скандал. Гарантирам ти, че или той, или министърът на правосъдието ще си направят труда да позвънят в Джорджия.

— Добре. А сега да повикаме тук директора и министъра на правосъдието, защото искам и от тях да чуя същото. Между другото, президентът зает ли е днес?

— По дяволите, няма начин да се срещнеш с него!

— Тогава доведи директора на ФБР и министъра на правосъдието, Джордж. Веднага!

— Не вярваш на думата ми ли?

— Просто да кажем, че някои твои постъпки не са ми вдъхнали голямо доверие. А и държа на бройката. — Той кимна към телефона. — Обади се.

Мастърс и Ригс се гледаха изпитателно поне една минута. После Мастърс бавно вдигна слушалката и проведе дълъг разговор. Наложиха се промени на срещи, но след трийсет минути директорът на ФБР и министърът на правосъдието седяха срещу Ригс. Той им предложи същата сделка и изтръгна същите обещания.

— Благодаря за съдействието — каза накрая и се надигна. Бърман също стана.

— Добре, ако ще работим заедно, доведи Тайлър да я прослушаме, да съставим екип и да пипнем оня престъпник.

— Ъъ… виж какво Лу, договорихме се аз да го пипна, а не ФБР.

Бърман се вбеси.

— Върви по…

— Млъкни, Лу! — сряза го директорът на ФБР и се обърна към Ригс. — Наистина ли мислиш, че можеш да се справиш?

Ригс се усмихна.

— Да съм ви разочаровал някога? — Той хвърли поглед към Мастърс.

Мастърс не отвърна на усмивката му, а просто продължи да го наблюдава.

— Ако не успееш, всички уговорки относно Тайлър отпадат. — Помълча, а после добави заплашително: — За теб важи същото. Край на твоята нелегалност. И не съм сигурен дали ще имаме основания отново да те прикрием. А враговете ти все още пипат сериозно.

Ригс се запъти към вратата и на прага се извърна.

— Добре, Джордж, не съм и очаквал много от вас. И, ей, богу, не се опитвайте да ме проследите. Това ще ми вдигне кръвното и ще е загуба на време. Окей?

— Няма, не се притеснявай.

Гръмогласният министър на правосъдието зададе последен въпрос:

— Била ли е лотарията фалшифицирана, мистър Ригс?

— Несъмнено. Искате ли да знаете от кого? Изглежда, че националната лотария е била използвана да се финансират плановете на един от най-опасните психопати. Аз лично не съм срещал друг такъв. Искрено се надявам това никога да не стане новина на деня. — Обходи с поглед залата и съзря как паниката сковава всяко от побелелите лица. — Приятен ден. — Ригс затвори вратата след себе си.

Останалите се спогледаха.

— Мамка му — успя само да каже директорът и залюшка глава.

Мастърс вдигна телефона и занарежда:

— В момента излиза от сградата. Знае, че ще го проследим. Не го изпускайте от очи, но се дръжте на разстояние. Той е много печен, тъй че ще ви разкара из целия град, преди да се опита да ви избяга. Бъдете нащрек! Щом се срещне с Тайлър, веднага се обадете. Дръжте ги под наблюдение, но не ги закачайте. — Погледна министъра, който кимна в съгласие. Мастърс затвори слушалката и въздъхна дълбоко.