Читать «Лотарията» онлайн - страница 213

— Какво доказателство имате? С какво ще удостоверите, че знам къде е и че изобщо я познавам?

— Проучвал си я, видяхме бележките на бюрото ти.

— О, значи сте ми идвали на гости в Шарлътсвил? Да се бяхте обадили предварително, можеше да ви поканя на вечеря.

— Открихме доста интересни неща — подметна Бърман.

— Браво на вас. Може ли да видя заповедта за обиск?

Бърман понечи да каже нещо, но после стисна устни. По лицето на Ригс пробяга тънка усмивка.

— Страхотно, нечувано. Без заповед за обиск. А откога е забранено да се изисква информация, която е обществено достояние? Понеже аз я получих от ФБР.

Мастърс заговори бавно:

— Ако речем да се споразумеем, какво общо има този човек с Тайлър?

— Трябвало е да вземе парите отнякъде.

Мастърс се замисли за миг и очите му присветнаха.

— Чуй ме, Мат, работата е по-дебела, отколкото си мислиш. — Хвърли поглед към Бърман, преди да продължи: — Знаем, или по-скоро предполагаме, че лотарията е била… — Запъна се, търсейки точната дума. — Че е била компрометирана. Така ли е?

Ригс се облегна на стола си и забарабани по масата.

— Може би.

Мастърс отново прояви старание при избора на думите.

— Искам едно да ти стане ясно. Президентът, министърът на правосъдието и директорът на ФБР са известени за тази вероятност. И тримата са в абсолютен шок.

— Браво на тях!

Мастърс се престори, че не забелязва саркастичния тон.

— Ако лотарията е била нагласена, тогава трябва да се пипа много предпазливо.

— Което ще рече — изсмя се Ригс, — че разчуе ли се, половината население на Вашингтон, включително и тия тримата, ще си търсят имената в списъците на издирваните от закона. Тъй че предлагате да е скрито-покрито.

— Виж какво, станало е преди десет години. Не е било по наше време — каза Бърман.

— Но като пресата го раздуха, вие сте на мушката, добре го знаете.

Мастърс стовари юмрук върху масата.

— Ти съзнаваш ли какво ще стане, ако народът разбере, че лотарията е била манипулирана? — разпалено попита той. — Представяш ли си съдебните дела, разследванията, скандалите, удара по цялата система?

— А ти какво предлагаш, Джордж?

Мастърс разтвори длан и започна да изброява на пръсти:

— Довеждаш ни Тайлър. Разпитваме я, получаваме съдействието й. С тази информация в ръце залавяме хората…

— Човека, Джордж — вметна Ригс. — Един е само, но държа да ти кажа, че случаят е специален.

— Добре, с помощта на Тайлър го залавяме.

— А с нея какво става?

Мастърс безпомощно разпери ръце.

— Хайде сега, Мат, знаеш, че е издирвана за убийство. Едно десетилетие не внася данъци. Как да мисля, че не е в комбината? Това означава няколко доживотни присъди, но аз ще се споразумея за една, а може и за половин, ако много ни помогне, само че не ти го гарантирам.

— Е, момчета, приятно ми беше — каза Ригс и се изправи.

Бърман мигом скочи и препречи пътя му.

— Лу, още имам една здрава ръка и юмрукът й просто ме сърби. Държиш ли да го забия в лицето ти? — Ригс заплашително се запъти навън.

— Чакай малко, задръж си юмрука! — изрева Мастърс. — Седнете и двамата!

Ригс и Бърман забиха очи в земята и после бавно се върнаха на местата си.