Читать «Лотарията» онлайн - страница 212

— Съжалявам, Мат. — Мастърс подпря лакти на масата и се вгледа в него. — За твоя информация, преди два дни бях в Шарлътсвил.

— Красиво градче, има колеж…

— Пообиколих една-две кръчми. Помислих си, че може да те срещна.

— Гледам да се трудя, Джордж.

Мастърс се вторачи в превръзката.

— Злополука ли някаква?

— В строителството има рискове. Дошъл съм да направим сделка, Джордж. Взаимноизгодна сделка.

— Знаете ли къде е Лу Ан Тайлър? — обади се Бърман и впи очи в Ригс.

— Заключил съм я долу в колата, Лу, искаш ли да провериш? Ето. — Ригс бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги разлюля пред агента. Бяха от къщата му, но Ригс реши, че Бърман няма да се върже.

— Не желая да си играем игрички — изръмжа Бърман.

— Нито пък аз — наведе се напред Ригс. — Както казах, дошъл съм да направим сделка. Искате ли да я чуете?

— Защо ще правим сделки с теб? Откъде да знаем, че не си в комбина с Тайлър?

— Какво ви интересува това?

Лицето на Бърман поаленя.

— Тя е престъпница.

— Повечето ми трудов стаж мина в работа с престъпници, Лу. А и кой казва, че тя е такава?

— Щатът Джорджия.

— Добре ли сте запознати със случая? Искам да кажа, проучихте ли го? Според моите източници това са пълни глупости.

— Твоите източници? — подсмихна се Бърман.

— Прегледах досието, Мат — намеси се Мастърс. — Може и наистина да е глупост. — Той навъсено изгледа Бърман. — А и да не е, проблемът е на Джорджия, не наш.

— Именно, а вашият интерес трябва да е насочен другаде. Бърман обаче не се предаваше.

— Освен това не е плащала никакви данъци. Спечелила е сто милиона, изчезнала е за десет години и нито цент за Чичо Сам.

— Мислех те за агент на ФБР, а не за бирник — изстреля Ригс.

— По-спокойно, момчета — каза Мастърс.

— Очаквах да се интересувате много повече от човека, който стои зад Лу Ан и зад много други. Невидимият, който разиграва милиарди долари из цял свят, създава хаос на борсите и проблеми за вас. Искате ли да се доберете до него, или предпочитате да разнищваме неудържаните данъци на Лу Ан?

— Какво предлагаш?

Ригс се облегна назад.

— Както правехме навремето, Джордж. Улавяме голямата риба, а малките ги пускаме.

— Това не ми харесва — измърмори Бърман.

Ригс го загледа от упор.

— От опит знам, че ако хванеш акулата, те повишават. И теб, и заплатата, което е по-важно. А рибките не ги броят за нищо.

— Не ми чети лекции, Ригс, не съм от вчера тук.

— Добре, Лу, значи да не губим време в приказки. Даваме ви в ръцете онзи тип, а с Лу Ан не се занимавате — нито вие, нито данъчната полиция, нито ченгетата в Джорджия.

— Не можем да дадем гаранции, Ригс. Данъчните си имат своя политика.

— Е, тя ще плати някакви пари.

— Може би купища, Ригс.

— Но никакъв затвор. Ако ли не, много ви здраве. Искам оттегляне на обвинението за убийство.

— Ами ако сега те приберем на топло, докато не изпееш къде е?

— Значи ще стигнеш до кривата круша. Лу Ан пак офейква, а ти лапаш мухите. Впрочем въз основа на какво обвинение ще ме задържите?

— За съучастие.

— Съучастие в какво?

Бърман се позамисли.

— Ами за подпомагане и съдействие на бегълка.