Читать «Лотарията» онлайн - страница 210

Докато караше, Джаксън разсъждаваше как да се справи с Лу Ан и приятелчето Ригс. Предателството й излезе наяве и вече нямаше да има прошка. Скоро щеше да се съсредоточи върху присъдата. Но първо трябваше да се погрижи за нещо друго.

Джаксън влезе в апартамента на Донован, затвори вратата и поспря да се огледа. И да го забележеха, нямаше страшно — тялото на Донован бе станало на пепел. Но той не разполагаше с време за губене. Всеки журналист си има собствен архив и Джаксън трябваше да го открие бързо. Защото много скоро камериерката на Рейнълдс щеше да открие трупа и да уведоми полицията. А следите, благодарение и на самия него, водеха към Донован.

Бързо, но последователно претърси жилището и скоро откри каквото му трябваше. Натрупа кутиите с материали в тясното преддверие — същите онези, които Донован бе носил в Шарлътсвил. После се зае с компютъра. За късмет Донован не си бе направил труда да използва пароли. В твърдия диск нямаше нищо. Изглежда, бе записвал всичко на дискети. Надникна зад компютъра и зад бюрото. Нямаше модем. За всеки случай отново прегледа програмните икони. Не беше включен в Америка Онлайн, нямаше електронна поща. Колко старомоден човек! После Джаксън прибра всички дискети от чекмеджето. Щеше да ги прегледа по-късно.

Канеше се да тръгва, когато съзря апарата с телефонен секретар. Червената светлинна мигаше. Отиде и натисна бутона за прослушване. Първите три съобщения бяха безобидни. Но четвъртият глас го накара да подскочи и той наведе ниско глава, за да улови всяка дума.

Алиша Крейн звучеше нервно и уплашено. Къде си, Томас, умолително питаше тя. Никакъв не се обаждаш. Това, с което си се захванал, е много, много опасно. Моля те, моля те, позвъни!

Джаксън пренави лентата и отново изслуша Алиша. Натисна друг бутон на апарата. Накрая вдигна кутиите и излезе от апартамента.

49

Лу Ан разгледа отдалеч мемориала на Линкълн, докато прекосяваше Потомак по Мемориъл Бридж. Водите на реката бяха тъмни и пенливи. Беше сутрешният пиков час и движението по моста бе много натоварено. Пренощуваха в един мотел край Фредериксбърг, а после се отправиха към столицата и прекараха следващата нощ в мотела до Арлингтън. Ригс позвъни тук-там и отскочи до някаква работилница, подготвяйки се за предстоящите събития. После хапнаха в стаята и Ригс изложи своя план, чиито детайли Лу Ан запамети бързо. След като свършиха и това, угасиха лампите. Единият щеше да спи, а другият да пази — планираха да почиват на смени. Но никой от двамата не мигна. Прекараха нощта нащрек, ослушвайки се за звуци, които биха възвестили нова вълна от опасности.

— Не мога да повярвам, че правя всичко това — каза Лу Ан, докато караше.