Читать «Лотарията» онлайн - страница 209

Донован почти очакваше театрален поклон.

— И всичко това го изпипа сам? — подсмихна се той. Отговорът на Джаксън бе остър и троснат.

— Не ми трябваше никой, освен моите победители. Човешките същества допускат безброй грешки, как да разчиташ на тях? Науката е друго нещо. Тя е абсолютна. При нея всичко следва строги принципи.

— Как се добра до сферите? — Донован започна да заваля думите от все по-силната болка. Джаксън разтегли усмивка.

— Успях да получа назначение като техник във фирмата, която доставя и поддържа оборудването. Бях прекалено квалифициран за тази длъжност, поради което и ме взеха. Никой не се интересуваше от нищожния усърден техник, все едно не съществувах. Затова пък имах пълен и неограничен достъп до машините. Дори си купих една за мен, спокойно да си правя експерименти с химикалите. И ето ме, господинът Техник, пръскам си топките с разтвор, който всички вземат за почистваща течност против прахта и саждите, които може да са влезли в сферите. Цялата работа е да държа в ръка едната топка, докато пръскам. Разтворът засъхва почти моментално. Пускам незабелязано последната топка и съм готов. — Джаксън се изсмя. — Хората трябва наистина да уважават опитните техници, мистър Донован. Те контролират всичко, защото машините, които управляват информационния поток, са в техни ръце. Всъщност аз използвам мнозина от тях в работата си. Не беше нужно да купувам водещите фигури. Те са безполезни, защото са некомпетентни фукльовци. На мен ми дай работните пчелички.

Джаксън се изправи и надяна чифт ръкавици.

— Мисля, че ти разказах всичко — рече той. — Сега, като свърша с теб, отивам да навестя Лу Ан.

„Проклет глупак съм, че не те послушах, Лу Ан“, помисли си Донован.

— Един съвет от мен, гад противна — изломоти Донован, — захванеш ли се с тая жена, ще ти разкаже играта.

— Благодаря за мнението. — Джаксън сграбчи Донован за раменете.

— Защо ме държиш жив, копеле мръсно? — Понечи да се отскубне, но беше твърде немощен.

— Не те държа. — Джаксън внезапно притисна ръце от двете страни на главата му и рязко я извъртя. Изпукването на костта бе леко, но не можеше да се сгреши с друг звук, Джаксън нарами мъртвия и го свали в гаража. Отвори вратата на мерцедеса и потърка безжизнените пръсти по кормилото, таблото, часовника и други повърхности, където оставаха ясни следи. Накрая сви ръката на Донован около пистолета, с който бе убил Боби Джоу Рейнълдс. После уви трупа в одеяло и го напъха в багажника. Притича до къщата, прибра чантата си и репортерския касетофон, сетне се върна в гаража и седна зад волана. След няколко минути мерцедесът бе вече напуснал спокойното предградие. Джаксън отби встрани от шосето, свали прозореца и метна пистолета сред гъстите дървета. Щеше да изчака нощта и тогава една близка пещ за смет и листа, която бе открил при предишно разузнаване, щеше да послужи за вечно жилище на Томас Донован.