Читать «Лотарията» онлайн - страница 207

Ударът, от който ребрата му изхрущяха, го отпрати зад канапето. Той се строполи на дъбовия под и всичкият му въздух излезе. Беше като раздробен.

Рейнълдс се надвеси над него.

— Не, истината е, че само човекът, измислил цялата схема, беше посветен в това. — Косата и женското лице изчезнаха и Джаксън се вторачи в потрошения Донован, който направи отчаян опит да се надигне.

— Боже господи!

Джаксън стовари крак в гърдите му, залепяйки го на стената. Стоеше прав пред него.

— Този вид бойно изкуство е особено смъртоносно. Буквално можеш да убиеш някого, без да използваш ръце.

Донован плъзна длан към джоба с пистолета. Крайниците му бяха почти нечувствителни, а счупените му ребра бодяха вътрешни органи, в които не биваше да опират. Не можеше да си поеме дъх.

— Очевидно се чувстваш зле. Нека да ти помогна. — Джаксън се наведе и с кърпичката си измъкна пистолета му. — Чудесен е, благодаря. — Той злобно ритна в главата Донован, който най-сетне затвори очи. Джаксън извади пластмасови скоби и след минута Донован бе обездвижен. Свали останалата част от маскировката си, прибра я внимателно в чантата, която измъкна изпод кушетката, и тръгна към горния етаж, вземайки по две стъпала наведнъж. Втурна се по коридора и отвори вратата на спалнята в дъното.

Боби Джоу Рейнълдс лежеше просната по гръб, ръцете и краката й бяха вързани за пречките на леглото, а на устата й бе залепен скоч. Тя погледна Джаксън с обезумели очи; тялото й се тресеше от неистов страх.

Джаксън приседна до нея.

— Искам да ти благодаря, че така старателно изпълни инструкциите ми. Даде почивен ден на прислугата и си уреди среща с Донован точно както поисках. — Той я потупа по ръката. — Знаех си, че мога да разчитам на теб, най-вярната от малкото ми стадо. — Загледа я с нежни очи, докато треперенето й се успокои. После развърза каишите и внимателно отлепи скоча. — Сега трябва да сляза при мистър Донован — каза той и стана. — Скоро ще си отидем и няма повече да те безпокоим. Но ти ще стоиш тук, докато се махнем, разбра ли?

Тя закима старателно и потърка китките си.

В следващия миг Джаксън насочи към нея пистолета на Донован и остана с пръст на спусъка, докато изстреля и последния патрон. Погледа как кръвта обагря чаршафите и тъжно поклати глава. Не обичаше да убива агнетата си. Но какво да се прави, агнетата са създадени да ги жертваш, те не могат да оказват съпротива.

Той слезе долу, извади огледало и комплекта с гримовете и прекара трийсет минути, надвесен над Донован. Когато журналистът дойде в съзнание, главата му се пръскаше от болка; усещаше вътрешните кръвоизливи, но поне беше жив. Отвори очи и сърцето му спря, като видя насреща си… Томас Донован. Дори носеше неговото сако и шапка. Донован фокусира погледа си. В първия момент изпита чувството, че гледа свой близнак. После забеляза тънки разлики, недоизпипани неща. Но цялостното впечатление бе изумително.

Джаксън коленичи до него.

— Виждаш ми се изненадан, но мога да те уверя, че съм голям спец в тия неща. Пудри, мазила, кремове, латекс, перуки, лепила… Могат да се постигнат удивителни неща, макар и малко илюзорни. А и в твоя случай не беше трудно. Не го казвам в отрицателен смисъл, но лицето ти е доста обикновено. Не беше нужно да правя нищо специално, а и вече няколко дни изучавам чертите ти. Е, малко ме изненада, като си обръсна брадата. Но и наболата четина я докарах добре. — Той сграбчи Донован под мишници, тръсна го на кушетката и седна насреща му. Омаломощеният журналист се килна на една страна. Джаксън внимателно го подпря с възглавница.