Читать «Лотарията» онлайн - страница 16

И тъй, ако се съгласеше и наистина спечелеше, какво щеше да прави? Тъй лесно бе потенциалът на такава свобода да се види, вкуси, чуе, почувства. Практическият му израз бе нещо съвсем различно. Да обиколи света? Тя никога не бе напускала окръг Рикърсвил, който бе най-известен с ежегодния си панаир и вонящите кланици. На едната си ръка можеше да преброи случаите, когато се бе качвала на асансьор. Никога не бе притежавала къща или кола, както и. никаква друга собственост. Нито една банкова сметка не бе носила името й. Можеше да чете, пише и говори доста правилно, но очевидно бе далеч под средното социално ниво. Джаксън ка за, че може да има всичко. Но възможно ли бе наистина? Дали бе реално да се очаква, че ако извадиш жаба от някое затънтено блато и я пренесеш във френски замък, нещата ще потръгнат? Не бе длъжна да го прави — да промени коренно живота си и да се превърне в нещо чуждо на природата й. Тя потръпна.

Ала точно там беше въпросът. Тя отметна дългата коса от лицето си, наведе се над Лиса и прокара пръсти по челцето й с няколкото златисти косъмчета над него. Лу Ан вдиша дълбоко ароматния пролетен въздух през прозореца на автобуса. Въпросът бе, че отчаяно копнееше да е всяка друга, но не и тази, която беше. През по-голямата част от живота си бе мечтала, че един ден ще направи нещо, за да го постигне. С всяка изминала година обаче надеждата ставаше все по-безплътна, а един ден щеше да отлети и да я остави самотна в безличния й живот, докато загубеше дори спомена, че някога е притежавала мечти. С всеки ден мрачното й бъдеще ставаше все по-отчетливо — като на телевизор, на който най-сетне са закрепили антената.

А сега всичко внезапно се промени. Тя се взираше в листчето с телефонния номер, докато автобусът подскачаше по неравната улица и ги носеше с Лиса обратно към черния път, водещ към още по-черната за нея каравана, където ги чакаше Дуейн Харви, несъмнено в лошо настроение. Щеше да иска пари за бира. Ала изведнъж си спомни за банкнотите на Джаксън в джоба си и се ободри. Мистър Джаксън вече я бе облагодетелствал, като й даваше възможност да разкара Дуейн, за да премисли всичко на спокойствие. С два долара Дуейн щеше да се напие до безпаметност. Погледна през прозореца към света, който се пробуждаше от зимата. Пролетта вече бе тук. Ново начало. Може би и за нея също? И то щеше да започне в десет сутринта след два дни. Погледите им с Лиса се срещнаха, майка и дъщеря си размениха нежни усмивки. Тя отпусна глава върху малката, като не знаеше да плаче ли, или да се смее. Много й се искаше да направи и двете заедно.

5

Изметнатата врата се отвори със скърцане и Лу Ан влезе с Лиса на ръце. Вътре в караваната бе тъмно, студено и тихо. Дуейн може би още спеше. Докато внимателно заобикаляше препятствията в тесния коридор, напрягаше слух и зрение да улови някакво движение или звук. Ни най-малко не се боеше от Дуейн, стига да не я изненадаше. В открит бой лесно можеше да го надвие. Неведнъж му бе избивала глупостите от главата с юмруци, когато бе по-пиян. Той рядко проявяваше агресивност в горе-долу трезвото състояние, което успяваше да докара и в каквото очакваше да го завари сега. Странни отношения с човек, който би могъл да бъде категоризиран като нейна половинка. Ала тя можеше да назове поне десет познати жени, които поддържаха подобни връзки, крепящи се по-скоро на чисто икономически съображения, ограничен избор и инерция, отколкото на нещо, което макар и бегло да напомня нежни чувства. Бе имала предложения и от други мъже, но и те бяха същата стока — това го знаеше от опит. Когато чу хъркането от спалнята, запристъпва по-предпазливо и безшумно надникна вътре. Дъхът й секна, като видя двете тела под завивките. Главата на Дуейн бе отдясно, а другата до него бе изцяло покрита от чаршафа, но заоблените форми отдолу отхвърляха предположението, че някой от пияните му приятели е полегнал до него да си отспи.