Читать «Лотарията» онлайн - страница 14

Лу Ан се облегна на вратата. Чувстваше под роклята си как сърцето лудешки се блъска в гърдите й.

Джаксън се изправи.

— Вярно, ти не ме познаваш, но аз гледам на бизнеса си много сериозно. Никога нищо не предприемам без причина. Не бих ти губил времето заради някаква шега и за нищо на света не бих губил своето време. — В тона на Джаксън звучеше авторитетност, а очите му се взираха в Лу Ан с настойчивост, която нямаше как да се пренебрегне.

— Но защо аз? Защо от всички хора на тоя свят точно на мене се спряхте, дявол да го вземе? — почти умолително изрече тя.

— Основателен въпрос, но нямам желание да му давам отговор, а и не е наложително.

— Как е възможно да знаете, че ще спечеля? Той погледна телевизора.

— Освен ако не смяташ, че съм бил невероятен щастливец в това теглене, не би трябвало да се съмняваш в резултата.

— Ха! Точно сега се съмнявам във всичко, което чувам. Ами ако се съглася да играя и все пак не спечеля?

— Какво губиш тогава?

— Двата долара за билета, това губя! За вас може да не са много пари, но с тях се возя цяла седмица на автобуса!

Джаксън извади от джоба си четири банкноти от по един долар и й ги подаде.

— Можеш да смяташ този риск за елиминиран, а и вече имаш стопроцентова печалба отгоре.

Тя потърка парите между пръстите си.

— Искам да знам вие какво печелите от всичко това. Доста съм голяма, та да вярвам в добри феи и сбъднати пожелания, отправени към звезда. — Погледът на Лу Ан вече бе ясен и фокусиран.

— Отново добър въпрос, но става валиден само когато се съгласиш да участваш. Права си обаче, не върша всичко това от добро сърце. — Лека усмивка докосна устните му. — Това е сделка. А при всички добри сделки полза имат и двете страни. И все пак според мен ще останеш доволна от щедрите условия.

Лу Ан пъхна парите в чантата си.

— Ако искате отговора ми в тази минута, отговорът ще е твърдо и категорично „не“.

— Наясно съм, че моето предложение създава известна сложност. Ето защо ще ти дам време да помислиш над него. — Той написа на един лист номера на телефон без градски код и й го подаде. — Но не твърде много време. Тегленето на месечната лотария е след четири дни. Искам да ми отговориш до десет часа сутринта вдругиден. На този номер ще ме намериш, където и да съм.

Тя погледна към листа в ръката му.

— А ако и след два дни все пак откажа, както вероятно ще стане?

Джаксън сви рамене.

— Тогава друг ще спечели лотарията, Лу Ан. Друг ще забогатее най-малко с петдесет милиона долара и сигурно няма да си губи времето в угризения за това, уверявам те. — Усмихна й се приветливо. — Не се съмнявай, че мнозина с радост биха заели мястото ти. С радост. — Той пъхна листчето в ръката й и затвори пръстите й в юмрук. — Помни, само минута след десет часа, и предложението ми вече няма да важи за теб. Губиш го безвъзвратно.

Естествено, Джаксън не спомена, че ако Лу Ан откажеше, той щеше да нареди незабавно да бъде убита. Тонът му бе едва ли не суров, но бързо отново й се усмихна и докато отваряше вратата, отправи поглед към Лиса. Момиченцето спря да се друска и ококори очички срещу него.