Читать «Лотарията» онлайн - страница 17

Лу Ан тихо излезе в коридора и постави сака с любопитно ококорилата се Лиса в банята. Не искаше момиченцето й да се вълнува от онова, което щеше да се случи. Когато отново влезе в спалнята, Дуейн все така шумно хъркаше, но тялото до него се бе раздвижило и вече се виждаше тъмнорижата коса. На Лу Ан й бе нужна само секунда, за да я сграбчи, да измъкне от леглото нещастната й притежателка и да я залепи до отсрещната стена.

— Мамка му! — изрева жената, когато се озова по задник на пода и мигом бе потътрена от Лу Ан по износения груб килим. — Дявол да те вземе, Лу Ан, пусни ме!

Лу Ан й хвърли бърз поглед.

— Шърли, дойдеш ли пак да мърсуваш тук, ще ти счупя главата, кълна се!

— Дуейн! Помогни ми, да ти се не види! Тая е луда! — изкрещя Шърли, като напразно се мъчеше да освободи косата си от желязната хватка на Лу Ан. Бе ниска жена с близо десет килограма свръхтегло. Едрите й отпуснати гърди се мяткаха наляво-надясно, докато Лу Ан я влачеше към вратата.

Дуейн чак сега се размърда.

— Какво става бе? — сънено промърмори той.

— Ти да мълчиш! — тросна му се Лу Ан.

Когато очите му успяха да се фокусират върху гледката, той се протегна към нощното шкафче и извади от чекмеджето пакет „Марлборо“, Запали цигара и се ухили на Шърли.

— Тръгваш си толкова скоро? — Сетне отметна разрешената коса от очите си и доволно засмука цигарата.

Шърли, чието бузесто лице бе станало алено, го стрелна гневно и обяви:

— Ти си боклук, да знаеш!

Дуейн й изпрати въздушна целувка.

— И аз те обичам, Шърли. Благодаря за посещението. Запълни ми сутринта. — Плесна се по бедрото, седна, подпрян на възглавницата, и с гърлен смях изпрати двете жени, които изхвърчаха от стаята.

Лу Ан пусна Шърли чак при ръждясалия двигател пред караваната и тръгна да се прибира.

Шърли се изправи и запищя:

— Оскуба ми косата ма, кучко! — Лу Ан продължи да върви, без да се обръща. — Искам си дрехите! Да си ми ги дадеш ей сега!

Лу Ан се извърна към нея.

— Вътре не са ти били нужни. Не виждам защо ти трябват сега.

— Не мога да се прибера у дома така!

— Ами не се прибирай тогава — подхвърли през рамо Лу Ан й блъсна вратата зад гърба си.