Читать «Десетата улика» онлайн - страница 8

Тук гласът й секна — единственият израз на страдание през целия разговор. От Чарлс Гантворт и Уипъл останахме с впечатлението, че трябва да очакваме повече или по-малко пресилена проява на мъка. Но тя ни разочарова. Никакви нескопосани тръшкания, дори не ни сервира сълзите си.

— Предишната вечер господин Гантворт беше ли у вас?

— Да, пристигна малко след осем и остана почти до полунощ. Не ходихме никъде.

— Пеша дойде и пеша си тръгна, така ли?

— Доколкото знам, да.

— Споменавал ли е пред вас, че го заплашват?

— Не.

Тя категорично тръсна глава.

— Познавате ли Емил Бонфис?

— Не.

— Господин Гантворт не ви ли е говорил за него?

— Не.

— В кой хотел е отседнал брат ви в Ню Йорк?.

Неуморните й зеници изведнъж се разшириха и малко остана да залеят и бялото на очите. Това бе първият ясен признак на страх, който видях. Но ако махнем предателските зеници, изражението й остана същото.

— Не зная.

— Кога тръгна от Сан Франциско?

— В четвъртък, преди четири дни.

След като си тръгнахме от дома на Крида Декстър, с О’Гар вървяхме пет-шест преки в пълно мълчание, и двамата замислени. Той проговори първи.

— Бива си го мацето, а? Почеши го както трябва и ще замърка сладко-сладко. Ама настъпиш ли я по опашката, показва си ноктите!

— Какво ти говори светкавицата в очите й, когато попитах за брат й?

— Нещо, но не знам какво. Можем да проверим дали наистина е в Ню Йорк. Ако днес е там, значи не е бил тук снощи — дори пощенските самолети взимат разстоянието за двайсет и шест-двайсет и осем часа.

— Трябва да разберем — съгласих се. — Както ми се видя, тази Крида Декстър не е много сигурна, че брат й няма пръст в убийството. А и няма доказателства Бонфис да е действал сам. Все пак имам чувството, че Крида не е вътре. Тя е знаела, че новото завещание не е подписано. Трябва да е откачена, та да изпусне така седемстотин и петдесет бона.

Пратихме дълга телеграма до нюйоркския клон на „Континентъл“ и минахме през моята служба да видим дали не са пристигнали отговори на запитванията ми от предната вечер.

Дошли бяха.

От лицата в машинописния списък, в който фигурираше и Гантворт, не бяха открили никого. Ни вест, ни кост — нищо, за което да се хванеш. Два от адресите бяха пълен въздух. На тях нямало жилища и никога не било имало.

До вечерта с О’Гар кръстосвахме улиците между Руския хълм и дома на Декстърови. Разпитахме всички мъже, жени, деца, които живееха, работеха или играеха по трите маршрута, по които убитият можеше да е минал.

Никой не беше чувал изстрела на Бонфис в нощта преди убийството. Никой не беше забелязал нищо подозрително миналата вечер. Никой не го беше виждал да се качва в кола.

— После се отбихме в дома на Гантворт, пак разпитахме Чарлс, жена му и цялата прислуга — и не научихме нищо ново. Никой не се сещаше да липсва каквато и да е вещ на убития — толкова дребна, че да може да се скрие в ток на обувка.