Читать «Десетата улика» онлайн - страница 6

0’Гар погледна часовника си и се прозя.

— Минава четири. Какво ще кажеш да дремнем? Ще оставя бележка за експерта да сравни шрифта на машината с този на писмото, подписано от Е. Б., както и със списъка, за да разберем дали са писани на нея. Предполагам, че е така, но трябва да сме сигурни. Ще наредя още на разсъмване да огледат пак мястото, където намерихме Гантворт — може пък да открием липсващата обувка и копчетата за яка. Ще пусна няколко момчета по магазините за пишещи машини из града, да видим дали от това няма да изскочи нещо.

Отбих се в първата пощенска станция и изпратих няколко телеграми. После се прибрах вкъщи и потънах в сънища без престъпления и без детективска работа.

С пет часа сън в стомаха пристигнах към единайсет сутринта в следствения отдел и заварих О’Гар подпрян на бюрото да зяпа една черна обувка, пет-шест копчета за яка, ръждясал плосък ключ и смачкан вестник, наредени пред него като на изложба.

— Това да не са спомени от сватбата ти?

— И така може да се каже — отвърна той, изпълнен с отвращение. — Чуй сега. Когато започнал да чисти сутринта, един от портиерите на Сийменс Нашънъл Банк намерил във фоайето пакет. Тази обувка — липсващата на Гантворт — била увита в парчето от „Филаделфия Рекърд“, брой отпреди пет дни, заедно с копчетата за яка и този стар ключ. Както виждаш, токът на обувката е отпран и го няма. Уипъл разпозна обувката и две от копчетата, но никога не е виждал ключа. Останалите четири копчета са нови, от обикновените, позлатени. Ключът май не е използван от доста време. Това говори ли ти нещо?

Нищо не ми говореше.

— Как така портиерът се е сетил да се обади в полицията?

— Сутрешните вестници са описали цялата история с подробности — и за липсващата обувка, и за копчетата, за всичко.

— Какво стана с машината?

— Писмото и списъкът със сигурност са написани на нея. Още не можем да разберем откъде е взета. Проверихме и лекаря, собственика на колата — чист е. Знаем къде е бил миналата вечер минута по минута. Лагъркуист, бакалинът, дето намерил Гантворт, също изглежда извън подозрение. Ти какво свърши?

— Още не съм получил отговор на телеграмите, които пратих снощи. Тази сутрин минах през службата на път за насам и хванах четирима юнаци да обиколят хотелите и да издирят всички с името Бонфис, в телефонния указател, има две-три семейства с тази фамилия. Обадих се и на клона ни в Ню Йорк да проверят списъците на пътниците, пристигнали напоследък с параход, дали сред тях няма някой Емил Бонфис. Изпратих и телеграма до агента ни в Париж, може той да изрови нещо там.

— Май трябва да се видим с адвоката на Гантворт — Абърнати, и с онази мацка Декстър, преди да предприемем нещо друго — подхвърли сержантът.

— И аз така мисля — съгласих се. — Дай първо да идем при адвоката. Както стоят нещата, засега нямаме нищо по-добро.

Адвокатът Мъри Абърнати беше висок, жилав, възрастен джентълмен, говореше бавно и още носеше ризи с колосани нагръдници. Той така се опияняваше от представата си за професионална етика, че не успя да ни помогне колкото се надявахме. Затова го оставихме да говори както намери за добре и все пак разбрахме това-онова.