Читать «Десетата улика» онлайн - страница 9

Обувките, с които излязъл вечерта на убийството, били един от трите чифта, които поръчал да му направят в Ню Йорк преди два месеца. Възможно беше да е свалил единия ток, да го е издълбал, за да скрие вътре нещо, и пак да го е заковал. Но Уипъл заяви убедено, че би забелязал всяка поправка по обувките, освен ако не е направена от професионален обущар.

След като разнищихме и този въпрос, се върнахме в агенцията. Току-що бе пристигнала телеграма от нашия клон в Ню Йорк, че нито една параходна компания няма в списъците на пътниците, пристигнали през последните шест месеца от Англия, Франция или Германия, лице на име Емил Бонфис.

Момчетата, които бях пуснал из града да търсят Бонфис, се върнаха с празни ръце. Бяха открили и проверили единайсет души с тази фамилия в Сан Франциско, Оукланд, Бъркли и Аламеда. И единайсетте се оказали невинни. Никой от тях не познавал съфамилник на име Емил. Търсенето из хотелите не даде резултат.

С О’Гар отидохме да вечеряме заедно. Намусено поглъщахме храната и през цялото време разменихме само пет-шест думи. Върнахме се в агенцията и заварихме още една телеграма от Ню Йорк.

Мадън Декстър пристигна в хотел „Макалпин“ тази сутрин с главно пълномощно да продаде дела на Гантворт в стоманодобивната корпорация „Б. Ф. и Ф.“. Отрича да знае за Емил Бонфис и за убийството. Смята да свърши работата и утре да тръгне за Сан Франциско.

Листът, върху който дешифрирах телеграмата, се изплъзна от пръстите ми, двамата седнахме, отегчено загледани един в друг през бюрото, и разсеяно заслушахме как отвън чистачките тропат с кофите си.

— Странна работа — промърмори накрая О’Гар на себе си.

Кимнах. Така беше.

— Имаме девет улики — продължи той след малко — и всичките ни водят доникъде.

Номер едно: убитият се обажда на твоите хора и им казва, че бил заплашван и нападнат от Емил Бонфис, с когото е имал вземане-даване в Париж преди години.

Номер две: пишещата машина, с която е убит и на която са натракани писмото и списъкът. Продължаваме да вървим по тази следа, но засега — нищо. А и що за оръжие е това, по дяволите? Изглежда, този приятел Бонфис нещо се е ядосал и е халосал Гантворт с първото, което му е попаднало подръка. Но защо машината е била в колата? И защо номерът й е изпилен?

Поклатих глава, за да покажа, че не мога да се сетя, а О’Гар продължи да изброява.

— Номер три: заплашителното писмо, което потвърждава казаното от Гантворт вчера следобед по телефона.

Номер четири: тези два патрона с кръстове на върховете.

Номер пет: кутийката за бижута. Номер шест: този кичур руса коса. Номер седем: липсваха обувката и копчетата за яка на убития.

Номер осем: портфейлът с двете десетдоларови банкноти, трите изрезки от вестници и списъка в него, намерени на пътя.

Номер девет: намерихме обувката на следващия ден, увита в парче филаделфийски вестник отпреди пет дни, заедно с копчетата за яка, още четири други и ръждясал ключ.

Това са следите. Ако от тях изобщо може да се разбере нещо, то е, че в Париж през деветстотин и втора Гантворт е свил нещо от Емил Бонфис, а този Бонфис който и да е той, сега е дошъл да си го прибере. Качил е Гантворт в открадната кола снощи, взимайки със себе си — Бог знае защо — пишещата машина. Гантворт нещо му се е изрепчил и Бонфис го е треснал с машината по главата. После е преровил джобовете му, но явно не е взел нищо. Решил е, че това, което търси, е в лявата обувка на Гантворт, и затова я е забърсал. После…, но не виждам смисъл в номера с копчетата за яка, нито с фалшивия списък, нито…