Читать «Десетата улика» онлайн - страница 10

— Напротив, има смисъл! — прекъснах го и се изправих вече съвсем бодър. — Това е десетата улика, която имаме — тази, която ще следваме оттук нататък. Списъкът е фалшив, с изключение на името и адреса на Гантворт. Ако беше истински, нашите хора щяха да открият поне едно от лицата в него. А те не хванаха следите на никого. Даже два от адресите изобщо не съществуват!

Списъкът е бил съчинен наизуст, поставен е в портфейла с изрезките и двайсетте долара, та пиеската да е по-убедителна, и е бил подхвърлен на пътя, близо до колата, за да ни отклони. И ако е така, залагам си главата, че всичко останало, също е нагласено.

Вече ще смятам всичките тези девет прекрасни улики за девет пиниза. И ще правя точно обратното на онова, което показват. Търся човек, който не се казва Емил Бонфис и чиито инициали не са Е. и Б., не е французин и не е бил в Париж през деветстотин и втора. Такъв, който не е рус, не носи у себе си патлак четирийсет и пети калибър и не се интересува от личните обяви във вестниците. Човек, който не е убил Гантворт, за да си вземе нещо, скрито в обувка или в копче за яка. Такъв сладур преследвам сега!

Сержантът замислено вдигна зелените си очички и се почеса по главата.

— Май не е толкова налудничаво — рече той. — Може и да си прав. Да предположим, че си — какво излиза? Онова котенце Декстър не го е направило, защото губи седемстотин и петдесет бона. Брат й също, защото е в Ню Йорк. И освен това никой не убива човек само заради това, че го намира прекалено стар, за да се ожени за сестра му. А Чарлс Гантворт? Само той и жена му имат сметка старецът да умре, преди да подпише новото завещание. Само те твърдят, че Чарлс си е бил у дома онази нощ. Прислугата не го е виждала между осем и единайсет. Ти си бил там, но също не си го видял преди единайсет. Но и двамата с теб му вярваме, когато казва, че е бил там цялата вечер. И ти, и аз не смятаме, че е пречукал стария, макар, разбира се, да е могъл. Тогава кой?

— Тази Крида Декстър — подхвърлих — е искала да се омъжи за Гантворт заради парите му, нали? Предполагам, не допускаш, че е била влюбена в него.

— Ами! Като я гледам, влюбена е в милион и половина.

— А така — продължих. — Не е толкрва невзрачна… всъщност изобщо не е. Мислиш ли, че Гантворт е единственият, който й се е натискал?

— Разбрах! Разбрах! — развика се той. — Допускаш, че може да е имало и някой младок в състезанието, дето няма никакъв милион и половина зад гърба си и не се е зарадвал, като е разбрал, че друг с толкова пари го е избутал в канавката. Може би… може би.

— Добре, дай тогава да зарежем всички тия боклуци, над които умувахме, и да опитаме тази възможност.