Читать «Десетата улика» онлайн - страница 4

Уипъл останал с впечатлението, че е чакала Гантворт, но той не се е появил.

Той също не знаел нищо за Емил Бонфис, нито пък за заплашителни писма. Предната вечер Гантворт не бил у дома между осем и полунощ. Уипъл не могъл да го види добре, когато се прибрал, за да ни каже бил ли е възбуден, или не. Гантворт обикновено излизал с по стотина долара в джоба.

— Погледнете на бюрото и ми кажете дали нещо, което е взел тази вечер със себе си, не липсва — размърда се О’Гар.

— Не, сър. Май всичко е тук — часовникът и верижката, парите, бележникът, портфейлът, ключовете, носните кърпи, писалката — за друго не се сещам.

— Излизал ли е тази вечер Чарлс Гантворт?

— Не, сър. Двамата с госпожа Гантворт си бяха у дома през цялото време.

— Сигурен ли сте?

Уипъл се умисли.

— Да, сър. За госпожа Гантворт съм съвсем сигурен. Да си призная, не съм виждал господин Чарлс от около осем часа до единайсет, когато слязоха с този господин. — Той посочи мен. — Но съм уверен, че си е бил у дома. Така ми каза госпожа Гантворт.

Тогава О’Гар го попита нещо, което ме озадачи.

— Какви копчета за яка носеше господин Гантворт?

— Питате за господин Леополд ли?

— Да.

— Златни, масивни. С марката на лондонски златар.

— Ще ги познаете ли, ако ги видите?

— Да, сър.

Пуснахме Уипъл да си върви.

Когато останахме сами с О’Гар пред бюрото с куп веществени доказателства, които не ми говореха нищо, подхвърлих:

— Не мислиш ли, че е време да ми светнеш за това-онова?

— Сигурно, слушай! Някакъв бакалин на име Лагъркуист карал тази вечер през Голдън Гейт Парк и минал край кола със загасени фарове, паркирана в тъмна алея. Зад волана мернал човек, но начинът, по който седял, му се видял неестествен и съобщил за това на първия срещнат полицай.

Патрулният отишъл да провери и намерил на шофьорската седалка Гантворт — мъртъв, с разбита глава, а това тука — той сложи ръка върху окървавената пишеща машина — било на мястото до него. Станало е в десет и петнайсет. Лекарят каза, че черепът на Гантворт е бил строшен с тази машинария.

Установихме, че джобовете на убития са били преровени щателно. Всички тия работи, дето ги виждаш, с изключение на новия портфейл, бяха в колата, разхвърляни на пода или по седалките. И парите намерихме там — към сто долара са. Между хартиите открихме и това.

Той ми подаде лист, на който на машина беше написано:

„Л.Ф.Г.,

Искам си моето. 10 000 километра и 21 години не могат да те скрият от жертвата на твоето предателство. Смятам да си върна онова, което открадна.

Е. Б.“

— Л. Ф. Г. трябва да е Леополд Ф. Гантворт — предположих аз. — А Е. Б. — Емил Бонфис. Двайсет и една години назад — значи хиляда деветстотин и втора, а десет хиляди километра е горе-долу разстоянието от Париж до Сан Франциско.

Оставих писмото и взех кутийката за бижута. Беше от имитация на черна кожа, подплатена отвътре с бял сатен и без никакви знаци по нея.