Читать «Десетата улика» онлайн - страница 5

Огледах патроните. Бяха два, за „Смит и Уесън“, четирийсет и пети калибър. Върху меките им оловни върхове бяха издълбани дълбоки кръстове — стар трик, при който куршумът се разплесква като чиния, когато удари целта.

— И тях ли намерихте в колата?

— Да, както и това.

От джоба на жилетката си О’Гар измъкна къс кичур руса коса с косми, дълги между два и половина и пет сантиметра. Бяха отрязани, а не изскубнати с корените.

— Нещо друго?

Веществените доказателства сякаш нямаха свършване.

Той вдигна от бюрото новия портфейл, за който Уипъл и Чарлс Гантворт казаха, че не бил на убития, и ми го подхвърли.

— А това открихме на пътя, на три-четири метра от колата.

Не беше от скъпите и нямаше марка на производителя, нито надпис с името на притежателя. В него имаше две десетачки, три малки изрезки от вестници и списък, натракан на машина, с шест имена и адреси. Първи в него бе Гантворт.

Трите изрезки явно бяха от личните обяви в различни вестници, защото не бяха с еднакъв шрифт. Те гласяха:

„Джордж. Всичко е уредено. Не изчаквай прекалено дълго. Д. Д. Д.“

„Р. X. Т. Не отговарящ Фло“

„Капи. Точно в дванайсет и гледай внимателно. Бинго“

Имената и адресите под тези на Гантворт бяха следните:

Куинси Хийткоут — Денвър, Саут Джейсън Стрийт № 1223

Б. Д. Торнтън — Далас, Хюз Съркъл № 96

Лутър Г. Рандъл — Портсмут, Кълъмбия Стрийт № 615

Дж. X. Бойд Уилис — Бостън, Харвард Стрийт № 5444

Хана Хиндмарш — Кливланд, Източна 79-а улица № 218

— Още нещо? — поинтересувах се, след като ги прочетох.

Запасите на сержанта не се бяха изчерпали.

— Отмъкнати са копчетата за яка на мъртвия. Яката и вратовръзката си бяха на мястото. Нямаше я и лявата му обувка. Търсихме навсякъде, преровихме всичко наоколо, но не открихме ни копчета, ни обувка.

— Това ли е всичко?

Вече нищо не можеше да ме изненада.

— Какво повече искаш, по дяволите? — изръмжа той. — Дотук не ти ли стига?

— Някакви отпечатъци от пръсти?

— Нищо подозрително! Всичките са на убития.

— А колата, в която е намерен?

— Собственост е на доктор Уолъс Джирарго. В шест вечерта се обадил в полицията да съобщи, че е открадната от ъгъла на Макалистър Стрийт и Полк Стрийт. Проверяваме го, но мисля, че е чист.

Вещите на убития, разпознати от Уипъл и Чарлс Гантворт, не ни говореха нищо. Разгледахме ги внимателно още веднъж, но без резултат. В бележника имаше доста изписани страници, но без всякаква връзка с убийството. Писмата също бяха безинтересни.

Серийният номер на пишещата машина, с която бе извършено убийството, липсваше — явно някой го бе изпилил от рамката.

— Е, какво ще кажеш? — изпъшка О’Гар, след като свършихме с огледа на уликите и седнахме да запалим цигара.

— Мисля, че трябва да намерим мосю Емил Бонфис.

— Няма да е лошо — промърмори той. — Най-добре да се свържем с петимата от списъка, в който е и Гантворт. Представи си, че е списък на жертви. И че Бонфис е по следите им.

— Възможно е. Така или иначе, трябва да ги открием. Може да се окаже, че някои от тях вече не са живи. Но независимо дали са били убити, или ги чака съдбата на Гантворт, те са свързани по някакъв начин с тая история. Ще телеграфирам до клоновете на агенцията да се погрижат за тях. Ще се опитам също да проследя изрезките от вестниците.