Читать «Десетата улика» онлайн - страница 16

— Уха! И още как! — промърморих с горчив сарказъм. — Само че почти забравих какво беше. Въртях го отвсякъде през целия път от Сакраменто до Оукланд, но мълчеше като риба. На ферибота ме запозна с един господин на име Смит и му каза, че съм частно ченге. Представяш ли си? И всичко това става на кораб, препълнен с хора! Господин Смит ми ръгна патлак в корема, изкара ме на палубата, халоса ме по темето, после ме е хвърлил в залива.

— Готино си изкарал, не можеш да се оплачеш — захили се О’Гар и сбърчи чело. — Май този Смит е човекът; който търсим — копелето, дето е свило номера на Гантворт. Но за какво му е било да се издава и да те хвърля през борда?

— И аз не загрявам — признах, докато пробвах коя шапка ще стои най-безболезнено на счупената ми глава. — Естествено, Декстър разбра, че искам да спипам някое от бившите гаджета на сестра му. Сигурно е помислил, че знам много повече, иначе нямаше да ме изпее на Смит пред очите ми.

Явно, след като Декстър откачи и се разплямпа още на ферибота, Смит си е рекъл, че ще го сбарам много скоро, ако не и веднага. Затова е решил бързо да се отърве от мен. Но след малко ще разберем всичко — добавих, докато слизахме към таксито, което чакаше да ни закара при Гантворт.

— Не разчиташ скоро да видиш Смит, нали? — попита сержантът.

— Естествено. Той сега ще се покрие и ще дебне какво става. Но Мадън Декстър трябва да е на линия, за да се защити. Той има алиби и е чист, що се отнася до самото убийство. А като си мисли, че съм нахранил рибите, ще е още по-спокоен и няма да се крие. Ясно е, че знае всичко, макар да не е участвал пряко. Доколкото си спомням, той не излезе на палубата с мен и Смит. Както и да е, сега ще си е вкъщи. И този път ще си каже и майчиното мляко!

Чарлс Гантворт ни чакаше на стълбите пред тях. Качи се в таксито и потеглихме към Декстърови. Нямахме време да отговорим на нито един от въпросите, с които ни заливаше през целия път.

— Нали ви очаква? — успях само да го попитам.

— Да.

Слязохме от колата и се вмъкнахме в сградата.

— Господин Гантворт идва при господин Декстър — представи се той на филипинчето в портиерната.

То вдигна телефона и предаде думите му.

— Качете се — обърна се към нас.

Пред вратата на Декстърови минах пред Гантворт и натиснах звънеца.

Отвори ни Крида Декстър. Кехлибарените й очи щяха да изхвръкнат, като ме видя, а усмивката й се вкисна, но нямах време да я зяпам. Втурнах се навътре в апартамента.

Бързо прекосих малкото антре и нахлух през първата открехната врата, зад която се процеждаше светлина.

А насреща ми кой мислите? Онова копеле Смит!

И двамата не можехме да повярваме на очите си, ама той се гипсира повече от мен. Срещата ни беше неочаквана, но аз все пак знаех, че е жив, а той имаше всички основания да мисли, че съм на дъното на залива.

Използвах изумлението му и напреднах цели две крачки, преди да се опомни.

Ръката му се плъзна надолу.

Отпрасках му едно дясно кроше право в мутрата. Вложих всичките си деветдесет килограма в този удар, плюс спомена за всяка секунда в ледената вода и всеки спазъм в строшената ми глава.