Читать «Десетата улика» онлайн - страница 14

— Я да се разходим по палубата. — Това не беше предложение, а заповед.

Поколебах се. Хич не ми се щеше да се лиша от толкова много хора, които седяха и стояха наоколо като слепи. Но мутрата на Смит показваше, че не е от предпазливите. Личеше си, че стотина свидетели не могат да го уплашат.

Обърнах се и се запромъквах през тълпата. Той вървеше след мен, дясната му ръка лежеше приятелски на рамото ми, а лявата държеше пистолета, опрян в гърба ми.

Палубата бе пуста. Тежка мъгла, мокра като дъжд — зимната вечерна мъгла на Сан Франциско Бей — покриваше парахода и водата и всички пътници се бяха скрили от нея вътре. Толкова бе гъста, че с нож да я режеш. Едва виждах носа на ферибота, въпреки че всичките му светлини бяха запалени.

Спрях.

Смит ме ръгна с патлака в гърба.

— Дай още напред, да си поговорим на спокойствие — изръмжа в ухото ми.

Продължих, докато стигнах перилата.

Целият ми тил внезапно пламна… мънички светлинки блеснаха в тъмнината пред мен… ставаха все по-големи… летяха срещу мен…

Полусъзнание! Инстинктивно се мъчех да се задържа някак на повърхността и да се измъкна от палтото. Главата ми щеше да се пръсне от болка. Очите ми горяха. Чувствах се тежък и отпуснат, сякаш бях погълнал сто литра вода.

Гъстата мъглата се стелеше ниско над водата и не виждах нищо. Докато се освободя от тежкото палто, главата ми се поизбистри, но с връщането в съзнание болката се усилваше.

От лявата ми страна проблесна светлина, но след миг изчезна. Зад бялата пелена пред очите ми от всички посоки свиреха близки и далечни предупредителни сирени. Спрях да греба, отпуснах се по гръб и се опитах да разбера къде съм.

След малко долових равномерния рев на сирената на Алкатрас. Но това не ми помагаше. В мъглата не можех да определя посоката й — имах чувството, че свири точно над мен.

Бях някъде в залива на Сан Франциско и — толкова. Течението като че ли ме носеше към Голдън Гейт.

Известно време край мен не мина никакъв ферибот и разбрах, че съм встрани от маршрута им за Оукланд. Това беше добре. В тази мъгла по-вероятно бе да ме прегазят, отколкото да ме извадят.

Ледената вода ме сковаваше, затова се обърнах и заплувах достатъчно енергично, за да раздвижа кръвта си, ала пестях силите си за момента, когато видя ясна цел.

Рев на сирена започна да се повтаря, чуваше се все по-близо и не след дълго от мъглата изплуваха светлини. Предположих, че е ферибот от Сосалито.

Когато стигна съвсем до мен, започнах да крещя до прегракване. Но предупредителните сигнали на сирената удавиха виковете ми.

Корабът отмина и мъглата го погълна.

Течението бе станало по-силно, а крясъците ми по ферибота от Сосалито ме бяха изтощили. Отпуснах се и оставих водата да ме носи, за да си почина.

Друга светлина се появи пред мен за миг, после изчезна.

Пак се развиках и замахах диво с ръце и крака, за да се приближа до мястото, където беше. Така и не я видях повече.