Читать «Десетата улика» онлайн - страница 17

Ръката му, понечила да извади пистолета, не успя да го предпази навреме от юмрука ми.

Нещо изпука, когато го фраснах, и китката ми изтръпна.

Той се просна на земята и не мръдна.

Прескочих го и хукнах към вратата в другия край на стаята, измъквайки патлака с лявата ръка.

— Декстър трябва да е тук! — изкрещях през рамо на О’Гар, който с Гантворт и Крида влизаше след мен. — Внимавай!

Минах като фурия през останалите четири стаи на апартамента, тършувах из килери и дрешници, прегледах навсякъде, но — ядец.

Върнах се и заварих О’Гар и Гантворт да помагат на Крида Декстър да свести Смит.

Сержантът погледна през рамо и попита:

— Кой според теб е този хубавец?

— Моят скъп приятел господин Смит.

— Да, ама Гантворт казва, че е Мадън Декстър.

Погледнах към Чарлс Гантворт, който кимна утвърдително.

— Мадън Декстър е — отсече.

Близо десет минути свестявахме Декстър, докато отвори очи.

Щом седна изправен, го засипахме с въпроси и обвинения — надявахме се да признае, преди да се е свестил. Но той не бе толкова стреснат.

Само повтаряше:

— Приберете ме, като искате. Ако имам да кажа нещо, ще го кажа на адвоката си и на никой друг.

След като брат й дойде в съзнание, Крида Декстър се бе дръпнала малко настрани и наблюдаваше как го обработваме. Накрая приближи до мен и ме хвана за ръката.

— Какво имате срещу него? — попита с обвинителен тон.

— Да не ви разправям — казах й. — Неговата е дълга и широка. Но ще му дадем възможност в хубава модерна съдебна зала да докаже, че не е пречукал Леополд Гантворт.

— Че той беше в Ню Йорк!

— Бил е грънци! Изпратил е свой приятел, който се е представил за Мадън Декстър и е извършил сделката на Гантворт от негово име. Ако това е истинският Мадън Декстър, най-близо до Ню Йорк е бил на ферибота, където се срещна със своя приятел да вземе от него документите за продажбата на дела от корпорацията „Б. Ф. и Ф.“. Тогава му стана ясно, че надушвам как си е скалъпил алиби, макар аз самият да не го бях разбрал още.

Тя се обърна рязко към брат си.

— Вярно ли е?

Той я изгледа злобно и продължи да разтрива с една ръка долната си челюст там, където го цапардосах.

— Ще говоря само с адвоката си — изръмжа той.

— Така ли? — изрепчи му се тя. — Тогава аз ще кажа, каквото знам още сега!

После отново се завъртя към мен:

— Мадън не ми е никакъв брат! Истинското ми име е Айвс. С Мадън се запознахме в Сейнт Луис преди четири години. Ходихме заедно около година и тогава дойдохме в Сан Франциско. Той беше мошеник — и все още е. Запозна се с господин Гантворт преди шест-седем месеца и започна да го сваля за пари уж за някакво изобретение. Доведе го у дома един-два пъти и ме представи за негова сестра. Обикновено така правехме.

Тогава Мадън реши да променим играта. Смяташе, че Гантворт ме харесва и можем да смъкнем повече мангизи, като му извадим душата с памук. Трябваше да омайвам стареца, докато го завъртя на малкия си пръст, та да го приклещим яко. Тогава щяхме да го изръсим докрай.

Отначало всичко вървеше добре. Той хлътна здравата по мен. И накрая поиска ръката ми. Това не влизаше в сметката. Искахме само да го изнудим. Но когато ми направи предложение за женитба, се опитах да убедя Мадън да се откажем. Признавам, че цялата работа беше заради парите на стареца, и аз ги исках, но през това време бях започнала да го харесвам. Той се държеше много мило с мен — по-добре от когото и да било дотогава.