Читать «Птиците» онлайн - страница 9

— Какво, и тук ли ще слагаш дъски? — попита тя. — Ще трябва да паля свещите още преди три часа. Мисля, че тук долу няма нужда от дъски.

— По-добре тъй, отколкото да съжаляваме после — отговори Нат. — Не искам да рискувам.

— Знаеш ли какво трябва да направят? Трябва да съберат войската и да започнат да стрелят по птиците — рече жена му. — Ще ги изплашат и скоро те сами ще избягат.

— Ами да опитат — каза Нат. — Само че как ще го направят?

— Когато докерите стачкуват — отвърна жена му, — изпращат войници на доковете и те разтоварват корабите.

— Да — заяви Нат, — но населението на Лондон е над осем милиона. Помисли си колко сгради има, апартаменти, къщи. Смяташ ли, че има достатъчно войници, за да плъзнат по всички покриви да стрелят по птиците?

— Не знам, но нещо трябва да се направи. Те са длъжни да вземат мерки.

Нат си помисли, че «те» несъмнено обсъждат проблема точно в този момент, но каквото и решение да вземеха, то щеше да се отнася за Лондон и за големите градове и нямаше да помогне на хората тук, отдалечени на близо петстотин километра от столицата. Всеки трябваше да се погрижи за себе си.

— Как сме с храната? — попита той.

— Стига де, няма ли да измислиш още нещо?

— Спокойно, какво имаме в килера?

— Утре е ден за покупки, сам знаеш. Не обичам да държа вкъщи много храна, разваля се. Месарят идва вдругиден. Но утре, като изляза, мога да донеса нещо.

Нат не искаше да я плаши. Помисли си, че е съвсем вероятно утре тя да не може да отиде до града. Погледна в килера за храна и в бюфета, където жена му държеше консервите. Щяха да им стигнат за няколко дни. Ала хлябът бе на привършване.

— А хлебарят?

— Той също идва утре.

Нат видя, че имат брашно. Ако хлебарят не дойде, имаше колкото за една пита.

— Добре са си били едно време — отбеляза той, — жените са месили два пъти седмично, имали са солени сардини и всяко семейство е било тъй запасено, че ако се наложи, да преживее цяла обсада.