Читать «Птиците» онлайн - страница 8

— Нат, казаха по радиото. Току-що прочетоха извънредно съобщение. Записах го.

— Какво казаха по радиото?

— За птиците. Не е само тук, навсякъде е. В Лондон, в цялата страна. Нещо става с птиците.

Влязоха заедно в кухнята. Нат прочете листчето, оставено на масата.

«Бюлетин на Министерството на вътрешните работи. Единадесет часът сутринта. От цялата страна ежечасно постъпват съобщения за големи ята от птици, които кръжат над градове, села и по-отдалечени райони, като създават затруднения, нанасят вреди и дори нападат хора. Предполага се, че птиците мигрират на юг поради въздушната маса от Арктика, която покрива в момента Британските острови. Смята се, че гладът може да принуди тези птици да, нападат и човешки същества. Наложително е гражданите да укрепят прозорците, вратите и комините на домовете си и да вземат необходимите мерки за сигурността на своите деца. Очаквайте нов бюлетин.»

Нат бе обхванат от някаква възбуда. Той погледна тържествуващо към жена си.

— Най-после! Да се надяваме, че във фермата ще чуят това. Мисис Триг ще разбере, че не съм си измислял. Значи е вярно. В цялата страна. От сутринта ти разправям, че нещо не е в ред. А преди малко долу на брега погледнах към морето, цялото е покрито с чайки, хиляди, десетки хиляди, глава до глава, топлийка не можеш пусна между тях. Накацали по вълните и чакат.

— Какво чакат, Нат? — попита жена му.

Той се взря в нея, после сведе поглед към изписания лист.

— Не знам — отвърна замислено. — Тук казват, че птиците са гладни. — После отиде до чекмеджето, където държеше чука и другите инструменти.

— Какво ще правиш, Нат?

— Ще се погрижа за прозорците и за комините, нали така препоръчват?

— Мислиш, че могат да нахълтат вътре дори когато прозорците са затворени? Разни врабци, червеношийки и други такива? Ами, не е възможно!

Той не отговори. Не мислеше за червеношийките и врабчетата. Мислеше за чайките…

Качи се горе и работи там цялата сутрин, като закова дъски на прозорците на спалните и запуши отдолу комините. Добре, че имаше почивен ден и не трябваше да бъде във фермата. Спомни си за едно време, в началото на войната. Тогава не беше женен и приготви дъските, с които трябваше да затъмнят прозорците на майчината му къща в Плимут. Направи и скривалище, макар че то сетне се оказа безполезно. Чудеше се дали във фермата ще вземат такива предпазни мерки. Съмняваше се. Твърде безгрижни хора бяха Хари Триг и жена му. Може би щяха да се изсмеят на всичко това и да отидат на танци или на турнир по вист.

— Обядът е готов — извика го жена му от кухнята.

— Добре, слизам.

Доволен бе от свършената работа. Дъските лягаха добре върху стъклата и в основата на комините.

Когато се нахраниха и жена му започна да мие съдовете, Нат пусна радиото, за да чуе новините в един часа. Повториха съобщението, което тя бе записала сутринта, но имаше и някои допълнения. «Навсякъде птичите ята предизвикват смут — прочете говорителят, — а в Лондон те така плътно покриха небето в десет часа тази сутрин, че над града сякаш бе надвиснал огромен черен облак. Птиците тук са накацали по покривите, первазите на прозорците и комините. Косове, дроздове, обикновени домашни врабчета и както може да се очаква в такъв голям град, много гълъби и скорци, включително и честите гостенки по Темза — черноглавите чайки. Гледката е толкова необичайна, че на много оживени улици движението бе спряно, хората напуснаха магазините и канцелариите и на големи тълпи изпълниха улиците и тротоарите, за да наблюдават птиците.» Описаха няколко произшествия, изтъкнаха отново предполагаемите причини за студа и глада и повторно отправиха предупреждение към населението. Гласът на говорителя беше сдържан и равен. Нат остана с впечатлението, че този човек гледа на цялата работа като на добре измислена шега. Навярно ще има и други като него, стотици, които не знаят какво е да водиш борба с птиче ято в мрака. А може би довечера в Лондон ще има и веселия, също като след избори. Хората ще наизлязат, ще викат и ще се смеят, някои ще се напият. «Хайде да гледаме птиците!» Нат изключи радиото. Стана и се зае да заковава кухненските прозорци. Жена му го наблюдаваше, а малкият Джони вървеше по петите и.