Читать «Птиците» онлайн - страница 16

— Защо да не вечеряме по-рано? — предложи Нат. — Ще хапнем нещо вкусно. Попитай мама. Какво ще кажеш за топли сандвичи със сирене, а? Нали всички ги обичаме.

Той смигна на жена си. Искаше да разсее ужаса и уплахата, изписани на лицето на Джил. Помогна да приготвят вечерята, подсвиркваше, тананикаше, тракаше колкото може повече със съдовете и сега дори на него му се струваше, че движението отвън и чукането са не тъй силни, както в началото. После се качи горе в спалните и се ослуша. Боричкането за място върху покрива вече не се чуваше.

„Не са лишени от разум — рече си, — разбрали са, че тук няма да могат да влязат. Ще опитат другаде. Не щат да си губят времето с нас.“ Вечерята мина без произшествия, ала когато взеха да прибират масата, изведнъж чуха нов звук — едно бръмчене, което добре познаваха и веднага различиха.

Жена му вдигна очи към него, лицето и просветна.

— Самолети — заяви тя, — пращат самолети срещу птиците. И аз през цялото време си казвах, че точно това трябва да направят. Сега вече ще ги изпотрепят. Май стрелят по тях? Не чуваш ли?

Може би наистина стреляха с оръдие някъде навътре в морето. Нат не бе сигурен. В открито море големите бордови оръдия биха могли да се справят с чайките, но сега чайките бяха на сушата. Оръдията не можеха да обстрелват брега заради хората.

— Добре е, нали — рече жена му, — в такъв момент да чуваш самолетите.

Ентусиазмът и се предаде на Джил и тя започна да подскача насам-натам с Джони.

— Самолетите ще избият птиците. Самолетите ще стрелят и ще ги избият.

Точно тогава чуха далечен трясък, после втори, трети. Бученето стана по-приглушено, после съвсем изчезна.

— Какво беше това? — попита жена му. — Дали пък не бомбардираха птиците?

— Не знам — отвърна Нат. — Едва ли.

Не искаше да и каже, че шумът, който чуха, бе от разбил се самолет. Несъмнено властите се, бяха опитали да изпратят разузнавателни части, но нима не знаеха, че този риск е равен на самоубийство? Самолетите се бяха разбили — как можеха да се справят те с птиците, които се хвърляха срещу перките и корпусите им, за да намерят така смъртта си? Нат предположи, че тази акция е подета из цялата страна. И на каква цена! Някой по върховете, изглежда, си бе загубил ума.

— Къде отидоха самолетите, татко? — попита Джил.

— Върнали са се в базата — обясни той. — Хайде, време е вече да се приготвим за спане.

Така вниманието на жена му ще бъде заето — трябваше да съблече децата пред огъня, да натъкми постелите, да свърши едно-друго, докато той обиколи къщата и провери дали всичко е наред. Бученето на самолетите вече не се чуваше, гърмежи също нямаше. „Сума ти човешки живот и усилия отиват на вятъра — рече си Нат. — Така не можем им насмогна. Цената е твърде голяма. Със задушлив газ сигурно ще свършат по-добра работа. Може би ще опитат с иприт. Ще ни предупредят, разбира се, ако решат да го правят. Едно е сигурно, тази, вечер най-умните глави в страната ще се заемат с този въпрос.“