Читать «Птиците» онлайн - страница 14

— Защо властите не предприемат нещо? Ами да съберат войската, да стрелят с картечници или с Друго!

— Всичко стана внезапно. Нямат готовност. Ще чуем все пак новините в шест часа, може да кажат нещо.

Нат се върна в кухнята, следван от жена си. Джони играеше тихичко на пода. Ала Джил бе неспокойна.

— Птиците — промълви тя. — Чуй ги, татко, отвън са.

Нат се заслуша. Откъм прозорците и вратата се долавяха приглушени шумове. Птиците удряха с крила, жулеха, дращеха, мъчеха се да преодолеят преградата. Това бе шум от многобройни тела, притиснати едно до друго, явно скупчени по первазите. От време на време се чуваше как нещо тупва, удря се о земята — поредната птица се бе стрелнала надолу и бе паднала. „Някои ще се убият така — помисли си Нат, — но това няма да помогне. Къде ти! При толкова много птици!“

— Не се бой, Джил — каза той на глас. — Нали съм заковал дъски на прозорците? Птиците няма как да влязат.

Нат отиде да огледа всички прозорци. Добре се беше потрудил. Не бе оставил и цепнатинка. Все пак реши да ги подсили още. Намери летвички, ламарина, парчета дърво, метални ленти и за по-здраво закова дъските отстрани и напряко. Ударите на чука заглушаваха птичите шумове — търкането на телата, тропането на човките и нещо още по-зловещо, което той не искаше жена му и децата да чуят — трясъка oт счупени стъкла.

— Пусни радиото — каза Нат, — да послушаме малко радио.

Това също щеше да притъпи шума. Качи се горе в спалните да подсили и там прозорците. Чуваше птиците по покрива — драскане на нокти, шум от плъзгане и боричкане.

Реши, че трябва да спят в кухнята и да поддържат огъня. Ще свалят дюшеците и ще ги сложат на пода. Боеше се от комините в спалните. Дъските, с които ги бе запушил отдолу, можеха да поддадат. Виж, в кухнята ще бъдат на сигурно място, заради огъня. Само трябва да обърне цялата работа на шега. Да се престори пред децата, че са уж на палатка. Ако се случи най-лошото и птиците успеят да влязат през комините на спалните, ще минат часове, дори дни, преди да могат да разбият вратите. Птиците ще останат затворени в спалните. Там не можеха да навредят никому. Натъпкани вътре, те ще се задушат и ще умрат. Нат започна да сваля дюшеците. Когато се появи с тях долу, очите на жена му се разшириха от уплаха. Тя помисли, че птиците вече са проникнали на горния етаж.

— Измислих нещо — рече той с бодър глас. — Тази нощ ще спим в кухнята, всички заедно. Тук край огъня е по-уютно. Пък и какво ще слушаме тия досадни тъпи птици, дето ни тропат по прозорците и само ни безпокоят.

Заедно с децата разместиха мебелите, а после с помощта на жена си примъкна бюфета и го долепи до прозореца. Стана добре. Това бе допълнителна предпазна мярка. Сега можеха да сложат и дюшеците, един до друг, на мястото на бюфета.

„Така вече сме в безопасност — помисли си Нат, — подредихме се досущ като в противовъздушно скривалище. Ще издържим. Само какво ще правим с храната? Храна, пък и въглища за огъня. Имаме колкото за два-три дни, не повече. А дотогава…“ Безполезно бе да мисли толкова надалеч. И по радиото вероятно щяха да дадат указания. Щяха да кажат на хората какво да направят. Покрай залисията около всичките тези проблеми той едва сега осъзна, че откакто бе пуснал радиото, наоколо звучеше само танцова музика, А вече трябваше да е почнал детският час. Нат погледна скалата. Не, не бе сбъркал станцията, слушаше едно от редовните предавания за провинцията. — Превъртя на забавната програма. Отново танцова музика. Сега вече му стана ясно. Обичайните предавания бяха отпаднали. Това се случваше само при изключителни обстоятелства. Избори и други подобни. Опита се да си спомни, как бе през войната, по време на големите бомбардировки в Лондон. Ами да! Тогава Би Би Си не се помещаваше в Лондон. Програмите се излъчваха от други, временни предаватели. „Тук в кухнята сме все пак по-добре — помисли си Нат, — далеч по-добре от онези в градовете. Прозорците и вратите ни са заковани. Слава богу, че не живеем в някой град.“ В шест часа музиката спря. Прозвуча сигналът за точно време. Дори и децата да се уплашат, той трябваше да чуе новините. След сигнала имаше пауза. Сетне се чу гласът на говорителя — тържествен, сериозен. Съвсем различен, не като на обяд.