Читать «Птиците» онлайн - страница 15

„Говори Лондон — започна той. — Днес в четири часа следобед бе обявено извънредно положение в цялата страна. Предприемат се мерки за запазване живота и собствеността на населението, но трябва да стане ясно, че тяхното незабавно осъществяване се затруднява поради непредвидените обстоятелства около тази небивала по своята същност криза. Наложително е обитателите на всеки дом да вземат предпазни мерки за обезопасяване на помещенията, а там, където в една сграда живеят повече семейства, трябва с общи усилия да се направи всичко възможно птиците да не бъдат допуснати вътре. Абсолютно задължително е тази вечер хората да останат по домовете си, никой да не се движи по улиците, шосетата или където и да било. Събрани на големи групи, птиците нападат всеки, когото видят. Започнали са вече да атакуват и сгради. Ако гражданите положат необходимите усилия обаче, достъпът на птици в домовете ще е невъзможен. Умолява се населението да запази спокойствие и да не изпада в паника. Поради особената природа на бедствието всички радиостанции ще прекъснат предаванията си. Ще ни чуете отново утре в седем часа сутринта.“ Изсвириха химна. После настъпи тишина. Нат изключи радиото и погледна към жена си. Тя също впери очи в него.

— Защо говориха така? — попита Джил. — Какво казаха по радиото?

— Съобщиха, че тази вечер няма да има предавания — отвърна Нат. — Станала е някаква повреда в Би Би Си.

— Птиците ли са виновни? — продължи Джил. — Птиците ли са направили нещо?

— Не — каза Нат, — просто сега всички са много заети, пък и отгоре на това трябва да се справят с птиците. Те са объркали всичко в градовете. Е, една вечер можем да минем без радио.

— Сега да си имахме грамофон — рече Джил. — По-добре грамофон, отколкото нищо.

Извърнала бе лице и гледаше към бюфета, долепен до прозорците. Колкото и да се опитваха да не обръщат внимание на шума, те долавяха движението отвън, чукането на човките, непрекъснатото пляскане и пърхане на крилата.