Читать «Не след полунощ» онлайн - страница 30

Дългият провлак Спиналонга се виждаше вляво от нас. Трудничко ми бе да обясня на моя кормчия, че не искам да се насочим към брега край солниците, където морето бе сравнително спокойно, а да продължим по-нататък към онази част от провлака, която ни извеждаше почти в откритото море.

— Риба ли искате да лови? — провикна се той, за да го чуя независимо от шума на мотора. — Ей там най-хубаво за риба. — И посочи мястото при солниците, покрай което се бях разхождал предния ден.

— Не, не — извиках аз, — по-нататък, към онзи бряг.

Той сви рамене. Не можеше да повярва, че не искам да ловя риба, и аз се чудех какво обяснение ще му дам, когато стигнем целта и го накарам да пусне котва. Освен, рекох си, да му приплача, че ми е прилошало от вълнението, то и без туй нямаше да е далеч от истината.

Хълмовете, които бях изкачил предния ден, вече се виждаха и после, като изобиколихме едно полуостровче, се озовахме край малкия залив с пясъчната ивица и порутения овчарски заслон досами брега.

— Ей, там — посочих аз. — Пуснете котва близо до брега.

Явно смутен, той впери в мен невярващ поглед, поклати глава и извика:

— Тук не добре. Много скали.

— Глупости — изкрещях аз. — Вчера видях тук едни хора от хотела. Точно на това място бяха пуснали котва.

Междувременно той бе намалил оборотите на мотора и последните ми думи отекнаха глупашки във внезапно настъпилата тишина. Лодката, която сега само лекичко пърпореше, се залюля нагоре-надолу в ритъма на вълните.

— Тук не добре за котва — упорстваше мъжът. — Тук разбит кораб, дъното не чисто.

Значи наистина имаше кораб… Усетих, че вълнението ми нараства, и вече знаех, че нищо не е в състояние да ме разколебае.

— Не съм запознат с обстановката — отвърнах аз с топ, който не търпеше възражения, — но точно тази лодка бе хвърлила котва тук, до протока, видях я с очите си.

Мъжът измърмори нещо и се прекръсти.

— А ако загуби котва? После какво да казва на брат ми Николай?

Завъртя леко лодката и много внимателно я насочи към протока. Сетне тихичко изруга, отиде към носа и метна котвата през борда. Изчака я да се забие, после се върна и спря мотора.

— Ако иска да иде до брега, трябва да вземе гумена лодка — рече той начумерено. — Да приготвя, да?

Отново отиде към носа и измъкна една от онези надуваеми лодки, които се използуват при спасителни операции в морето.

— Чудесно — казах аз. — Ще взема гумената лодка. Впрочем тя беше по-удобна за целта. Можех да се добера до брега с гребане, при това сам, без той да ми виси над главата. Все пак не се въздържах и го настъпих лекичко за туй, че не си владее занаята.