Читать «Не след полунощ» онлайн - страница 28

— Е, добре — казах аз, — за здравето на мистър Стол. — И изпих лекарството си до дъно.

— Едно е ясно — заяви барманът, — загубих най-добрия си клиент. Заминаха си рано тази сутрин.

— Разбрах, каза ми келнерът.

— Мисис Стол ще направи добре, ако го накара да постъпи в болница — продължи барманът. — Той е болен човек, нямам предвид само пиенето.

— Какво искате да кажете?

Той потупа с ръка челото си:

— Нещо тук не е в ред. Вие сам видяхте как се държеше. Нещо му тежи. Някаква налудничава идея. Едва ли ще ги видим отново догодина.

Продължих да отпивам от минералната вода, която безспорно бе станала по-приятна от ечемичния вкус.

— Какъв е той по професия?

— Мистър Стол ли? Каза ми, че е преподавател по класически езици и литература в някакъв американски университет, но не можах да разбера дали говори истината, или не. Мисис Стол плащаше сметките, тя нае лодкаря — сама уреждаше всичко. Макар че все я ругае пред хората, изглежда, е зависим от нея. Все пак понякога ми беше чудно…

Барманът замълча.

— Какво ви беше чудно? — попитах аз.

— Ами… Налагаше и се да преглъща много неща. Забелязвал съм я как го гледа понякога. Не бих казал, че с любов. Жените на нейната възраст имат нужда от някаква радост в живота. Може би тя я намира другаде, докато той се отдава на страстта си към алкохола и антиките. Посъбрал е доста предмети в Гърция, около островите и тук, в Крит. Това не е трудно, стига да си добре ориентиран.

Келнерът ми намигна. Аз кимнах и поръчах още една минерална вода. От топлината в бара бях ожаднял.

— А тук, по крайбрежието има ли някои по-закътани, неизвестни места? Искам да кажа, места край брега, до които да стигнат с лодката?

Може и да съм си въобразил, но ми се стори, че барманът избягва погледа ми.

— Самият аз не знам такива места, сър. Вероятно ги има, но във всеки случай смятам, че там непременно са поставили пазачи. Предполагам, че няма места, които да не са известни на властите.

— А няма ли останки от кораби? — продължих настойчиво да го разпитвам аз. — Кораби, потънали преди векове, които сега лежат на дъното на морето.

Барманът сви рамене.

— Носят се разни слухове — рече той небрежно, — разни истории, които се предават от поколение на поколение. Ала повечето са суеверие. Аз самият никога не съм им вярвал, пък и не смятам, че някой образован човек ще се поддаде на такива приказки.

Замълча за миг, без да спира да бърше една чаша. Чудех се дали не се бях разприказвал множко.

— Всички знаем, че от време на време се намират разни малки предмети — измърмори барманът, — случва се да открият и нещо много ценно. Пренасят ги тайно през границата или ако това е много рисковано, ги продават още тук на специалисти, които плащат доста добра цена за тях. Един мой братовчед, който живее в селото, има връзки в местния музей. Казва се Папитос. Държи кафенето срещу Бездънния вир. Мистър Стол имаше вземане-даване с него. Впрочем лодката, която бе наел мистър Стол, е собственост на братовчед ми. Той я дава под наем на посетителите в хотела.