Читать «Горчива орис» онлайн - страница 197

— Благодаря ви. — Трябваше да дойде на себе си и да реши какво да прави. — В съзнание ли е? Мога ли да разговарям с нея?

— В реанимация е. Ще бъде там до осем и половина — девет. Искат да повишат кръвното й налягане, преди да я изпратят в стаята, а засега то е доста ниско. Не мисля, че ще я преместят преди този час.

— Не може да се изпише сама, нали?

— Не мисля. — Сестрата беше изненадана от въпроса. — Според мен няма да е в състояние. В чантата й има ключ от хотел „Карлайл“. Обадих се там, но те ми казаха, че е сама.

— Благодаря ви. Много ви благодаря, че ми се обадихте. Ще бъда при вас възможно най-скоро.

Той скочи от леглото щом затвори и надраска набързо бележка на децата, че има някаква среща рано. Облече се за пет минути, дори не се обръсна и подкара към летището. Пристигна там в шест и половина и хвана полета в седем. Някои от стюардесите го познаха, но никоя не каза нищо. Донесоха му вестници, сок, датски сладкиш, чаша кафе, както и на всички останали пътници и го оставиха на мира. През повечето време на полета той гледа навън през илюминатора.

Приземиха се в осем и половина и Чарлс пристигна в „Ленъкс хил“ малко след девет часа. Когато дойде тъкмо местеха Грейс в стая. Той последва носилката и тя го погледна изненадано, когато видя, но бе много изтощена.

— Как се озова тук? — имаше вид на объркана, а очите й се затваряха, сестрата и санитарката напуснаха стаята. Лицето на Грейс бе посивяло и тя буквално бе на края на силите си.

— Летях — усмихна се той, стоеше до нея и нежно взе ръката й в своята. Нямаше представа дали е разбрала за бебето.

— Май паднах — неясно си спомни тя.

— Къде?

— Не помня… бях в такси във Вашингтон и някой ни удари… — Не беше сигурна дали е било сън или не. — После ужасно ме болеше… — Погледна го, внезапно се притесни. — Къде съм?

— В „Ленъкс хил“. В Ню Йорк — успокои я той, седеше на стол до нея, не изпусна ръката й нито за миг. Беше уплашен от вида й и бързаше да говори с лекаря.

— Как съм се озовала тук?

— Изглежда те е докарал шофьор на такси. Припаднала си в таксито. Предполагам, че пак си била пияна. — Той й се усмихна, а тя, без да каже дума, се разплака отново. Пипна корема си и усети, че е плосък. На три месеца в него вече растеше малка подутина и сега изведнъж я нямаше. После тя си спомни за ужасната болка предишната нощ и за кръвоизлива. Никой не й беше казал нищо за бебето. — Грейс… любима, обичам те… обичам те повече от всичко. Искам да го знаеш. Не мога да те загубя. — Тя плачеше все по-силно за него, за бебето, което изгубиха, за децата им. Бяха в толкова трудна ситуация, а сега бе и тъжно.

— Изгубила съм бебето… нали? — Тя очакваше от него потвърждение и той кимна. После и двамата заплакаха, той я държеше.

— Толкова съжалявам. Трябваше да съм достатъчно умен, за да прозра, че ти наистина ще си отидеш. Мислех, че блъфираш, че имаш нужда да останеш сама през нощта. Направо щях да умра, когато прочетох писмото ти.