Читать «Горчива орис» онлайн - страница 171

— Може би се нуждаеш от почивка. — Той се усмихна.

Предписа й витамини, провери пулса й, който бе добре. Не искаше да й прави сериозни изследвания. Срещу себе си виждаше млада и здрава жена, кръвното й налягане бе ниско, което обясняваше замаяността и главоболието.

— Яж повече червено месо — препоръча й той, — а също и спанак. Прати много поздрави на Чарлс.

Тя се обади отвън по телефона на съпруга си, за да го успокои, че всичко е наред. След като се почувства по-добре от обичайното, тръгна пеш към къщи на свежия януарски въздух. Беше студено и мразовито, в същото време слънчево и тя се чувстваше чудесно, дори бе енергична, укоряваше се, че е било глупаво да отива на лекар. Усмихна се сама на себе си, когато си помисли колко много се грижеше Чарлс за нея и колко щастлива е, в този момент зави зад ъгъла и се насочи към къщата им. Имаше усещането, че главата й е празна, но не повече, отколкото и друг път, ала когато стигна входната врата, установи, че е толкова замаяна, че не може да стои на краката си. Тя се опита да се стабилизира, но в следващия миг разбра, че се е вкопчила в някакъв възрастен мъж, който я гледа странно. Погледна го с невиждащи очи, направи две стъпки към дома си, изрече нещо неразбираемо, после припадна и се свлече на тротоара.

14

Когато Грейс дойде в съзнание на улицата пред дома си, видя над себе си надвесени трима души. Възрастният мъж, когото тя почти бе повлякла със себе си, бе отишъл до телефонната будка и бе набрал деветстотин и единайсет, ала по времето, когато полицаите дойдоха, тя вече идваше в съзнание и седна на тротоара. Беше повече притеснена, отколкото наранена, но още бе твърде замаяна, за да се изправи.

— Какво се е случило тук? — попита любезно първият полицай. Той бе едър дружелюбен мъж, беше проницателен и веднага си изясни ситуацията. Доколкото виждаше, жената не беше нито пияна, нито дрогирана, беше много хубава и добре облечена. — Искате ли да извикаме линейка? Или вашия лекар?

— Не, наистина, добре съм — отказа тя и събра сили да се изправи. — Не знам какво се случи. Просто ми се зави свят.

Този ден не бе закусила, но не се чувстваше зле.

— Вие наистина трябва да отидете на лекар, мадам. С удоволствие ще ви закараме до Нюйоркската болница. Наблизо е — учтиво предложи той.

— Добре съм, повярвайте. Живея тук. — Тя посочи къщата само на няколко метра от нея.

Почти бе се оправила. Благодари на възрастния мъж и се извини, че едва не го е съборила. Той я потупа бащински по ръката и й препоръча да дремне и да хапне добре на обяд, а после полицаите я придружиха до дома й, когато влязоха им направи впечатление елегантната обстановка.

— Искате ли да се обадим на някого? На съпруга ви? На приятели? На съседи?

— Не… аз… — Звънът на телефона ги прекъсна и тя се обади от апарата в коридора. Беше Чарлс.

— Какво ти каза лекарят?

— Че съм добре — отвърна тя наивно, без изобщо да отчете факта, че малко преди това бе припаднала на тротоара.