Читать «Горчива орис» онлайн - страница 170

Когато си тръгнаха от „Плаза“, той хвана файтон, който да ги закара до вкъщи, те се прегърнаха на задната седалка, целуваха се, шепнеха си и се кикотеха под тежките одеяла подобно на юноши или на младоженци. Щом стигнаха до вкъщи, се втурнаха вътре да извикат децата, за да погалят коня. После файтонджията се съгласи да направи още едно кръгче. Когато се прибраха, бавачката си тръгна, а Грейс приготви спагети за вечеря.

През следващите няколко седмици бе заета, имаше нови планове, занимаваше се с децата. С изненада установи, че непрекъснато се чувства изтощена, дотолкова, че се отказа от две смени на горещата линия, което не беше характерно за нея. А когато Чарлс го забеляза, той се притесни и я попита:

— Добре ли си? — Понякога той се тревожеше, че рано или късно травмите в юношеството й и побоят близо до „Сейнт Андрю“ ще дадат отражение върху здравето й, затова, когато не й беше добре, той истински се притесняваше.

— Разбира се, че съм добре — отвърна тя, ала тъмните кръгове под очите й и бледността й не го убеждаваха. Тя почти нямаше пристъпи от астма, ала започваше да изглежда както при първата им среща. Малко по-разсеяна и малко по-сериозна и не напълно здрава.

— Искам да отидеш на лекар — настоя той.

— Добре съм — упорстваше тя.

— Наистина трябва да отидеш — твърдо каза той.

— Добре, добре.

Ала тя не направи нищо, извинявайки се, че е много заета. Накрая той й записа час и й каза, че ще я заведе лично, ако тя не отиде още на следващата сутрин. Беше минал месец от Коледа и тя беше в разгара на голяма кампания за събиране на средства за „Помогнете на децата!“. Дневно трябваше да води хиляди телефонни разговори и да посещава милиони хора.

— За Бога — реагира тя нервно, когато той я подсети за часа при лекаря на следващата сутрин, — просто съм уморена, това е всичко. Голяма работа. Защо си толкова разтревожен? — сопна му се тя, а той я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Имаш ли представа колко важна си за мен и за това семейство? Обичам те, Грейс. Не си прави шега със здравето си. Нуждая се от теб.

— Добре — отвърна тя тихо. — Ще отида. — От край време мразеше да ходи на лекар. Лекарите й напомняха за лошите преживявания, за изнасилванията, за смъртта на майка й, за нощта, когато уби баща си, а дори и за престоя й в „Белвю“ след нападението при „Сейнт Андрю“. За Грейс лекарите винаги бяха свързани с нещо неприятно, като се изключи раждането на децата й.

— Имаш ли представа какво може да не е наред? Как се чувстваш? — разпитваше я учтиво семейният им лекар.

Той бе мъж на средна възраст с интелигентно лице и с приятен характер. Не знаеше нищо за миналото на Грейс, нито за неприязънта й към лекарите.

— Чувствам се добре. Просто съм уморена, а Чарлс го приема истерично — усмихна се тя.

— Има право да е загрижен. Друго, освен умора? — Тя се замисли и сви рамене.

— Нищо друго. Малко замаяност, главоболие. — Тя го представяше като нещо незначително, но истината бе, че напоследък често й се виеше свят, а на няколко пъти усещаше, че й се повдига. Помисли, че се дължи на нервното напрежение около събирането на средства за организацията. — Много съм заета.