Читать «Горчива орис» онлайн - страница 169

Щом ги пуснаха във ваканция, Грейс ги заведе на кънки в „Рокфелър плаза“, също да видят Дядо Коледа в „Сакс“ и красиво украсените витрини на Пето авеню, после се отбиха в работата на татко и го отведоха на обяд. Отидоха в „Серендипити“ на Шейсета улица между Второ и Трето авеню и си поръчаха огромни сандвичи и гигантски сладоледени шейкове. Грейс поиска бананов сплит и Чарлс се разсмя, като си припомни банановия сплит, който й купи, когато за пръв път заминаха заедно през почивните дни. Този път тя го изяде целия и той я похвали, че е станала член на клуб „Празна чиния“.

— Шегуваш ли се с мен? — усмихна му се широко тя, на носа си имаше разбита сметана. Абигейл се изкикоти като я погледна, дори на Андрю му хареса.

— Разбира се, че не. Мисля, че е прекрасно, че не си похабила и частичка от десерта — засмя се Чарлс, чувстваше се щастлив и млад.

— Бъди добър или ще си поръчам още един. — Тя бе стройна както винаги, но това продължи до след Нова година, когато съобщи, че вече не може да влиза в дрехите си. Беше дежурила на горещата линия няколко пъти през седмицата, в която бяха почивните дни, знаеше колко важно е това време за семействата в беда и за безпомощните деца и желаеше да направи колкото може повече. И подобно на останалите, докато дежуреше на телефоните похапваше бисквити и пуканки, особено по Коледа.

— Чувствам се огромна — констатира тя нещастна, докато закопчаваше джинсите си за разходка в парка с него в края на лениво прекараните почивни дни.

— Повечето жени биха дали мило и драго да са „огромни“ като теб. — Въпреки че бе родила две деца и бе навършила вече трийсет години, тя все още изглеждаше като фотомодел. А той току-що бе изпълнил петдесет и бе красив както винаги.

Бяха приятна на вид двойка, която се разхождаше. Тя носеше топла обемна шапка от лисича кожа и същото късо палто, които той й бе подарил за Коледа. Беше много подходящо за суровата нюйоркска зима.

В парка имаше сняг, те оставиха децата за няколко часа с бавачката вкъщи, защото икономката им я нямаше. Обичаха понякога в неделя да се разхождат дълго, друг път взимаха такси до Сохо и посещаваха някое кафене, или обядваха, разглеждаха галерии с картини или скулптури.

Ала този следобед те изпитваха удоволствие само да се разхождат и накрая стигнаха до хотел „Плаза“. Решиха да се отбият и да изпият по един горещ шоколад в Палм Корт. Влязоха в елегантния стар хотел хванати за ръка, увлечени в спокоен разговор.

— Децата никога няма да ни простят, ако разберат — виновно рече Грейс. Те обичаха Палм Корт. Беше много романтично да е сама с него. Говореше за плановете си за „Помогнете на децата!“ за следващата година, възнамеряваше още да разшири дейността й. Непрекъснато се стремеше да обхване повече хора. Докато разговаряше с него, тя погълна пълна чиния със сладки и изпи два горещи шоколада с разбита сметана. Когато свърши, почувства се зле и съжаляваше, че е яла толкова много.

— Същата си като Андрю — смееше й се Чарлс. Приятно му бе да е с нея, тя беше като момиче, в същото време бе истинска жена.