Читать «Горчива орис» онлайн - страница 167

Грейс бе толкова заета, че не забелязваше как летят дните, бе по-щастлива от всякога. Бе много учудена, когато получи писмо с похвали за стореното от първата дама на Съединените щати. В него се казваше, че хора като Грейс имат значение за света, подобно на майка Тереза.

— Да не би да се шегува? — засмя се смутено Грейс, когато показа на Чарлс писмото.

Беше притеснително, но вълнуващо. За нея най-важно беше да помага на тези деца, но бе приятно да получи признание. И Чарлс беше щедър на похвали. Бе доволен от нея и искрено се вълнуваше, когато ги поканиха на вечеря в Белия дом. Беше по повод Годината на детето и ръководителите на държавата искаха да наградят Грейс за приноса й с „Помогнете на децата!“.

— Не мога да приема — изпитваше неудобство тя, — помисли за всички хора, които създадоха „Помогнете на децата!“, помисли за хората, които работят сега с нас. — Не плащаха почти на никого, всички отдаваха сърцата и душите си, а някои щедро бъркаха и в джобовете си. — Защо аз да получа цялото признание? — Струваше й се несправедливо и тя отказваше да отиде на вечерята. Според нея наградата трябваше да получи „Помогнете на децата!“ като организация, а не тя, като отделна личност.

— Помисли кой положи началото — рече й Чарлс усмихнат.

Тя нямаше представа какво бе значението й за света и той харесваше това у нея. Бе превърнала житейската си болка в благословия за мнозина. Всеки момент на щастие, който можеше да й дари, му носеше радост. Чарлс никога не бе се чувствал по-щастлив и я обичаше силно. Тя бе добра съпруга, прекрасна жена, той изпитваше дълбоко уважение към нея.

— Мисля, че трябва да отидем във Вашингтон. На мен поне със сигурност ще ми е приятно. Знаеш ли какво, ще прибера наградата и ще им кажа, че идеята за „Помогнете на децата!“ е била моя.

Той се шегуваше с нея и тя започна да се смее. Спори с него две седмици, но вече бе приела поканата и накрая, макар и с ропот те наеха позната жена, която да помага на тяхната икономка, и в един снежен следобед през декември отлетяха за Вашингтон. Тя твърдеше, че това било лошо предзнаменование, но щом наближиха Пенсилвания авеню, разбра, че не е била права. Коледното дърво на Белия дом проблясваше весело пред тях и гледката й напомни картина на Норман Рокуел.

Вътре ги въведоха морски пехотинци и Грейс имаше чувството, че коленете й се подгъват, когато се здрависа с президента и с първата дама. На приема присъстваха няколко души, които Чарлс познаваше, но той не пусна ръката на Грейс, даваше й кураж, представи я на няколко адвокати и на конгресмени, които му бяха отдавнашни познати. Стар приятел от Ню Йорк се пошегува с Чарлс няма ли да събере смелост и да се хвърли в дълбоките води на политиката. Някога бе работил като съдружник във фирмата на Чарлс.

— Не мисля, че това е за мен. Твърде зает съм да водя децата на училище и да отговарям на телефоните на Грейс — отвърна Чарлс с усмивка, ала прекарваше добре и дори побъбри за малко с президента, който каза, че познава фирмата на Чарлс и му направи комплимент за разрешаването на труден казус предишната година, в който бяха намесени и държавни контракти.