Читать «Горчива орис» онлайн - страница 165

Никога нямаше да й позволи да се върне там на работа, можеше само да го посещава, откакто бяха женени. Предишната година отец Тим бе преместен в Бостън, за да организира подобен приют и там. Получиха от него коледна картичка. Ала Грейс имаше нещо друго на ум. Нещо по-сложно и по-перспективно.

— Какво ще кажеш да основа някаква организация — бе разсъждавала върху това два дни, опитваше се да измисли как да помага и наистина да има голяма полза, — която да обхване хората не само от гетата, но и от районите, където живее средната класа и където малтретирането винаги предизвиква изненада и е скрито. Може да бъде образователна, да се обучават възпитатели, родители, свещеници и социални работници и всички, които работят с деца, как да се справят с проблема, когато се изправят пред него… да бъде обърната към обществеността, към хора като теб и мен, към нашите съседи и всички членове на обществото, които всеки ден се сблъскват с малтретирани деца, но не го знаят.

— Това звучи доста мащабно — спокойно рече той, — но е голяма идея. Съществува ли някаква програма, на която можеш да стъпиш?

— Възможно е да има. — Преди пет години нямаше, бяха организирани само отделни приюти като „Сейнт Андрю“. А различните комитети в помощ на жертвите на насилието, за които тя бе чувала, бяха лошо управлявани и неефективни. — Наистина не знам откъде да започна. Може би трябва да направя някои проучвания.

— А може би трябва да престанеш да се тревожиш толкова много — усмихна й се той в таксито, наведе се и я целуна. — Последният път, когато отдаде голямото си сърце на идеите си, беше пребита. Според мен е време да оставиш другите хора да се погрижат за това. Не искам отново да пострадаш.

— Ако не бяха ме пребили, нямаше да се ожениш за мен — доволно отбеляза тя и той се засмя.

— Недей да бъдеш толкова сигурна. Бях ти хвърлил вече око. Само не можех да разбера защо ме мразиш толкова много.

— Не те мразех. Страхувах се от теб. Това е различно.

И двамата се усмихнаха при спомена за дните, когато се запознаха и се влюбиха. Оттогава отношенията им не се бяха променили, бяха по-влюбени от всякога.

А когато същата вечер се върнаха от вечеря, Грейс отново заговори за идеята си. Настояваше със седмици и накрая Чарлс не издържа.

— Добре, добре… разбирам. Искаш да помогнеш. Откъде да започнем? Нека направим нещо.

Накрая той се зае да разговаря с няколко приятели и с партньори от фирмата, техните съпруги също проявиха интерес, а други имаха полезни препоръки и предложения. След два месеца Грейс разполагаше с много проучвания и материал и знаеше точно какво иска да направи. Свърза се с психолог и с директор на училище и реши, че има онова, от което се нуждае. Дори откри сестра Юджин от „Сейнт Андрю“ и тя й даде имената на някои хора, които бяха готови да работят от сърце и нямаше да очакват за това кой знае какви пари. Нуждаеше се от доброволци, психолози, учители, бизнесмени, жени и дори от жертви. Щеше да събере екип от хора, които са готови да работят в обществото и да обясняват на хората каквото знаят за всички видове малтретиране на деца.