Читать «Горчива орис» онлайн - страница 166

Създаде организацията и й даде обикновено име — „Помогнете на децата!“, отначало я управляваше от дома си, а след шест месеца нае офис на Лексингтън авеню на две пресечки от дома им. По това време имаше екип от двайсет и един души, които установяваха контакти с училища, родителски групи, учителски асоциации, с хора, които упражняваха извънкласна дейност като обучение по балет или бейзбол. Изненада се колко много поръчки имаха. Първия път, когато отиде да разговаря с хората, трепереше като лист. Разказа на група непознати как самата тя е била малтретирана като дете, как никой не е обърнал внимание, как никой не е искал да види какво става, как всички са мислели, че баща й е най-прекрасният човек в света.

— Възможно е да бил такъв — гласът й трепереше, тя успяваше да се пребори със сълзите, — но не и към мен и майка ми. — Не им каза, че го е убила, за да се спаси. Ала разказът й трогна дълбоко всички присъстващи. После слушателите споделиха подобни истории, някои от първа ръка, други — за техни ученици или пациенти. Ала когато хората бяха организирани да говорят за това, тяхното послание бе мощно. Това бе послание, което излизаше направо от сърцето — помогнете на децата! Това бе целта им.

Следващата й стъпка бе да открие гореща линия за хора, които знаеха за малтретирани приятели или съседи, за родители, които искаха помощ, или деца, изпаднали в трудна ситуация. Направи всичко възможно да събере средства за реклами и да купи билбордове, на които бе изписан номерът на горещата линия, успяваше да поддържа двайсет и четири часово дежурство на телефона, което бе немалък подвиг.

Стана й малко по-леко, когато след година и половина Абигейл тръгна на детска градина, защото й оставаше повече време за „Помогнете на децата!“ макар че й липсваше това, че няма да я прибира вкъщи в единайсет и трийсет. Успя да организира работата си така, че да прекара следобедите с децата. По това време „Помогнете на децата!“ се беше разраснала и имаше оживен офис, беше финансирана от пет фондации. Бяха в процес на събиране на пари, а творци на свободна практика помагаха за рекламите. Искаше да организира телевизионна кампания, която да навлезе по-дълбоко в обществото. Отново и отново се опитваше да се докосне до децата, които са били малтретирани и до хората, които са знаели за това. Все по-малко я занимаваше контакта с родителите, които са тормозили децата си. Повечето от тях бяха твърде болни дори за да поискат помощ и беше рядкост те самите да помолят за това. Беше по-лесно да стигне до целта чрез наблюдателите.

Трудно й бе да прецени какви резултати постига, освен че горещата им линия бе претоварена денонощно с обажданията на отчаяни хора. Обикновено бяха съседи, приятели, учители, които не знаеха дали да се намесят, а напоследък звъняха все повече деца, които разказваха потресаващи истории. Грейс и Чарлс отговаряха на телефоните, защото седмично бяха поели две дълги смени, а много често Чарлс се прибираше вкъщи и преживяваше чутото. Не беше възможно да не се погрижиш за тези деца. Единствените хора, които не го правеха, бяха родителите им.