Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 9

— Чух за скалата-ахат — каза възбудено и малко войнствено той — и не можах да повярвам. Изобщо няма ахат, който да а достигал такава големина.

Не харесах държането му.

— Ако сте дошъл да спорите…

— Не е това причината — каза мъжът. — Казвам се Крисчън Бар. Разбирате, че съм колекционер на минерали. С това съм се занимавал през целия си живот. Имам голяма колекция. Президент съм на нашия клуб по минералогия. Печелил съм награди почти на всички изложби. И мисля, че ако имате такава скала…

— Да?

— Ами, ако имате подобна скала, мога да ви направя за нея едно предложение. Но първо бих желал да я видя.

Бутнах шапката си на тила и казах:

— Да вървим.

В градината Бар обикаляше очарован около скалата. Той навлажни палеца си и потри гладките места по повърхността й. После се наведе близо до нея и я разгледа внимателно. Прекара замислено ръка по повърхността й и промърмори нещо под нос.

— Е? — попитах аз.

— Ахат е — ми отговори със затаен дъх Бар. — Очевидно уникален, перфектен ахат. Погледнете този вид осеяна с точки повърхност… ами, това е отпечатъка на вулканичната шупла, вътре в която се е оформил. Има очакваната характерна пъстрота на повърхността, а отчупванията, където е нащърбена, показват субраковинно деление. И разбира се има признаци за ивично нашарване.

Той измъкна геоложкото чукче от колана си и небрежно удари скалата. Тя звънна като чудовищно голяма камбана.

Бар замръзна с отворена от учудване уста.

— Не би трябвало да прави това — обясни той веднага, щом дойде малко на себе си. — Звучи, сякаш е куха.

Отново чукна и скалата отново екна.

— Ахатът е странно вещество — каза той. — По-твърд е и от най-добрата стомана. Предполагам, че от него би могло да се направи камбана, ако можеше да се изработи.

Бар втъкна геоложкото чукче обратно в пояса си и започна да обикаля около скалата.

— Може да е гръмотевично яйце — промърмори той. — Но не, не може да бъде. Гръмотевичното яйце има ахат в центъра, а не на повърхността. Още повече, че ахатът е ивичен и не се среща заедно с гръмотевично яйце.

— Какво представлява едно гръмотевично яйце? — попитах аз, но той не ми отговори. Беше клекнал и изследваше долната част на скалата.

— Марсдън, колко бихте искал за този ахат? — попита Бар.

— Би трябвало вие да знаете цената му — отвърнах аз. — Нямам представа.

— При това положение ще ви дам хиляда.

— Не съм съгласен — казах аз. Не че смятах сумата за малка, а просто по принцип, че не трябва да се приема веднага още първото предложение.

— Ако не беше кух, би струвал много повече.

— Не можете да сте сигурен, че е кух.

— Чухте, когато го ударих.

— Може би звукът му е избщо такъв.

Бар поклати отрицателно глава.

— Всичко това е погрешно — изказа недоволството си той. — Ивичният ахат никога не може да стане толкова голям. Никой ахат не може да бъде кух. А вие не знаете откъде е дошъл този.

Не му отговорих. Нямаше какво да му кажа.

— Вижте — каза след малко той, в ахата има отвор. Ето тук, близо до основата му.

Клекнах, за да видя къде сочеше с пръста си. Там имаше равен кръгъл отвор с диаметър не повече от половин инч. Не случаен отвор, а кръгъл и точно изрязан, сякаш пробит с бормашина.