Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 14

— Изобщо не бих се оставил да ме безпокои такова нещо — казах аз. — Просто ще трябва да отдадеш всичко на необичайните обстоятелства. Важното за мен е, какво научи за буболечката… — В този момент през главата ми мина една ужасна мисъл. — Само не ми казвай, че не си успял с чука!

— Нищо подобно — отвърна с известно задоволство Доби. — Чукът свърши работа. Беше направена на прах.

Седнах на пейката до него и се приготвих да чакам. Знаех, че, когато му дойде времето, ще ми каже всичко.

— Изумително — каза Доби. — Да, изумително. Буболечката бе направена от кристали от нещо, което приличаше на най-фин кварц. В нея нямаше протоплазма. Или поне такава, която да мога да открия — благоразумно направи уговорка той.

— Но кристална буболечка! Това е невъзможно!

— Невъзможно е — потвърди Доби. — Да, разбира се, по който и да е земен стандарт. Това противоречи на всичко, което някога сме знаели или мислили. Обаче възниква въпросът: Могат ли нашите земни стандарти, дори приблизително, да бъдат универсални?

Седях там без да кажа нищо, но почувствах голямо облекчение, че още някой мислеше същото като мен просто мъничко доказателство, че не съм луд.

— Разбира се — продължи Доби — това все някога трябваше да се случи. Беше почти неизбежно, рано или късно, някой чужд разум да ни издири. И знаейки това, размишлявахме за чудовища и чудовищности, но очакванията ни за нивото на ужас не се оправдаха…

— В момента няма причина да се страхуваме от буболечките — казах бързо аз. — Всъщност, те могат да ни станат полезен съюзник. Дори вече ни сътрудничат. Изглежда сключват с нас някакъв вид сделка. Ние им предоставяме място за живеене, а те на свой ред…

— Имаш грешка, Рандъл — предупреди ме сериозно Доби. Тези същества са извънземни. Нито за миг не си въобразявай, че може да имат обща цел или една единствена обща концепция с човешката раса. Техният начин на живот, какъвто и да е той, ни е съвсем чужд. Чужд трябва да е мирогледът им. Паякът е кръвен брат с теб в сравнение с тях.

— Но ние имаме мравки и оси, а те унищожават тези насекоми.

— Може да ги унищожават, но съм сигурен, че това не е част от усилията да ни сътрудничат. Не е имало опит от тяхна страна да отрупат с ласкателства човека, в чието жилище се е случило да намерят подслон, да установят свой лагер или да създадат предмостие. Което и да е от тези неща. Много се съмнявам дали изобщо усещат съществуването ти, освен като някое тайнствено или по-скоро, призрачно чудовище, което засега не ги безпокои. Разбира се, те са убили твоите насекоми, но, това не е нищо повече от действие на обичайното за тяхното съществуване равнище. Насекомите може би са били на пътя им или са разпознали в тях някаква потенциална заплаха или пречка.

— Но дори да е така, можем да ги използваме — отвърнах нетърпеливо аз — да водят борба с нашите насекоми-вредители или носители на заразни болести.