Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 12

— Ще поставим капана долу в сутерена — каза ми Били. — Там има буболечки, колкото искаш. Опитахме всякаква стръв: сирене, ябълки, мъртви мухи и много други неща, но буболечките не се полъгаха по нито едно от тях. Томи имаше в джоба си едно малко зрънце ахат. Така опитахме с него.

— Но защо с ахат, синко? Не мога да се сетя за нищо по-неподходящо…

— Ами, виждаш ли, татко, проста така стана. Бяхме опитали всичко…

— Да — съгласих се аз, — виждам логика в това.

— Неприятното е — продължи Били, — че за капаните трябва да ползваме пластмаса. Това е единствената материя, която може да задържи буболечките. Те веднага се измъкват от капана, направен от какъвто и да е друг материал.

— Чакай малко — казах аз. — Какво възнамеряваш да правиш с тези буболечки, след като ги хванеш?

— Естествено, че ще ги продам — отвърна Били. — Томи и аз преценихме, че всеки би ги пожелал. Щом веднъж хората от околността разберат, че могат да почистят цяла къща, всеки ще поиска да ги има. Ще ги продаваме по пет долара за половин дузина. Много по-евтино е от една прахосмукачка.

— Но само шест буболечки…

— Те се размножават — прекъсна ме Били. — Наистина, трябва да се размножават твърде бързо. Преди един-два дни имахме само няколко, а сега къщата гъмжи от тях.

Били продължи да работи върху капана.

— Може би, татко — каза накрая той, — ще пожелаеш да участваш в сделката? Ще ни е необходим малко първоначален капитал. Ще трябва да купим още пластмаса, за да направим повече и по-добри капани. Може би ще успеем да извлечем големи печалби.

— Слушай, синко. Продал ли си вече от тези буболечки?

— Ами, опитахме се, но никой не ни повярва. Така че ще почакаме, докато мама разгласи малко из квартала за ползата от тях.

— Какво направихте е буболечките, които хванахте?

— Занесохме ги на доктор Уелс. Спомних си, че той искаше няколко. Дадохме му ги безплатно.

— Били, искам да направиш нещо за мен.

— Разбира се, татко. Какво е то?

— Не продавай нито една от буболечките. Поне засега, докато не ти кажа, че всичко е наред.

— Но, татко…

— Синко, имам едно подозрение. Мисля, че буболечките са пришълци от друга планета.

— Ние с Томи преценихме, че това е възможно.

— Вие какво?

— Всичко стана така, татко. Отначало мислехме да ги продадем само като редки екземпляри. Това беше преди да разберем, че могат да почистят цяла къща. Помислихме, че някои хора може да поискат да ги имат, защото са толкова различни и се опитахме да решим на каква цена да ги продаваме. И Томи предложи да казваме, че са от друга планета, например от Марс или нещо подобно. Това ни накара да се замислим и колкото повече мислехме, толкова повече започна да ни се струва, че те наистина може да са от Марс. Те не са насекоми, нито каквото и да било друго, което бихме могли да открием. Не приличат на нищо земно.

— Добре — казах аз. — Добре.

Такива са днешните деца. Не можеш да не си в крак с тях. Мислиш, че само ти знаеш нещо, а се оказва, че те го знаят по-добре от теб. Това непрекъснато се случва.