Читать «Златните буболечки» онлайн - страница 13

Казвам ви искрено, тази работа не е за един човек.

— Предполагам — казах аз, — че докато сте размишлявали върху всичко това, вие също сте открили, как може да са попаднали тук.

— Не можем да бъдем сигурни, но имаме една теория — каза Били. — В тази скала там, зад къщата, открихме отвор подходящ точно за големината на тези буболечки. Така стигнахме до извода, че вероятно са я използвали.

— Няма да ми повярваш, синко — му казах аз, — но си помислих същото нещо. Обаче частта, която ме затрудни, е, какво са използвали като енергиен източник. Какво е движило скалата през Космоса?

— Ами, виж, татко, ние знаем това. Но има и нещо друго. Те може да са използвали скалата за храна по време на цялото си пътуване. Най-вероятно, първоначално са били само няколко на брой, а, влезли веднъж вътре в скалата, цялата този храна би им стигнала може би за много години. И така, като са яли от ахата, издълбавайки скалата отвътре и правейки я по-лека, са могли да пътуват по-бързо… е, ако не по-бързо, то поне малко по-лесно. Но са внимавали много да не я пробият преди да са се приземили и да е дошло време да я напуснат.

— Но ахата е просто скала…

— Татко, ти не ме слушаш — каза нетърпеливо Били. — Обясних ти, че ахатът е единствената стръв, която ги примамва.

— Рандъл — каза Хелън на път за гаража, — ще използвам колата, ако нямаш нищо против, за да отида и видя Ейми. Иска да й разкажа всичко за буболечките.

— Върви — отвърнах аз. — Денят бездруго е загубен за мен, така че мога да си остана и вкъщи.

Тя потегли за дома на Ейми, а аз казах на Били:

— Остави всичко както си е, докато се върна.

— Къде отиваш, татко?

— Да видя Доби.

Намерих го да лежи на пейката под една ябълка с изкривено от тревога лице. Това обаче не му попречи да говори.

— Рандъл — каза той, още щом попаднах в полезрението му, — днешният ден е тъжен за мен. През целият си живот съм бил много горд със своята професионална акуратност. Но този ден наруших охотно, съзнателно и в изблик на яд всички правила на експерименталното наблюдение и лабораторната техника.

— Това е твърде лошо — съгласих се аз, питайки се за какво ли говори, което беше нещо обикновено. Човек често трябваше да се пита, какво иска да каже.

— Причина са твоите проклети буболечки — експлозивно ме обвини Доби.

— Но ти каза, че искаш още няколко от тях. Били си спомни и ти донесе.

— Точно така. Исках да продължа изследванията си върху тях, като направя дисекция на една, за да разбера механизма й на движение. Вероятно си спомняш казаното от мен относно твърдостта на ексоскелетоните.

— Разбира се, че си спомням.

— Рандъл — рече тъжно Доби, — ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че тази външна обвивка бе толкова твърда, че нищо не успях да направя? Не можах да я разрежа, нито да я обеля. И знаеш ли какво направих?

— Нямам представа — заявих аз някак си раздразнен. Надявах се, че скоро ще дойде до същността на разказа си и нямаше нужда да го подканям. Винаги си взимаше своето време.

— Ами, тогава ще ти кажа — рече той, вече кипейки от недоволство. — Взех една от тези буболечки и я сложих на наковалнята. После взех чук и я ударих с него. И да ти кажа правичката, не съм горд от действието си. Това във всяко едно отношение е най-неподходящият лабораторен метод.