Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 23

— Ако подобна хипотеза изобщо се поддава на проверка — забеляза Мейтлънд. — На мен лично ми се струва, че тя по-скоро се отнася до философията, отколкото до конкретните науки.

— Философията върви ръка за ръка с всички конкретни науки — каза Елис Пейдж. — Не трябва да се отказваме от проверката на хипотезата на Хенри само защото на пръв поглед ни изглежда много сложна.

— Какво общо има тук сложността — възрази Мейтлънд.

— Исках да кажа… Е, по дяволите всичките тези разсъждения, дайте по-добре да се заемем с нейната проверка.

— Съгласен съм — каза Сифърд. Той бързо се обърна към Лодж. — Но ако проверката даде положителни резултати или поне някакви доказателства в полза на правилността на тази хипотеза, ако не съумеем напълно да я опровергаем, веднага прекъсвам работата. Предупреждавам ви съвсем официално.

— Това е ваше право, Сифърд. Можете да се възползвате от него по всяко удобно за вас време.

— Може би ше бъде еднакво трудно да се докаже както правилността, така и погрешността на тази идея — рече Елън Грей.

Лодж усети погледа на Сюзън Лоурънс — тя мрачно се усмихваше и върху лицето й бе изписано неволно възхищение с циничен оттенък, като че ли в този момент му казваше: „ЕТО ЧЕ ПАК ПОСТИГНАХТЕ СВОЕТО. НЕ МИСЛЕХ, ЧЕ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ УСПЕЕТЕ, НАИСТИНА НЕ МИСЛЕХ. НО КАКТО ВИЖДАТЕ, СБЪРКАХ. ОБАЧЕ НЯМА ВЕЧНО ДА НИ ВЪРТИТЕ НА ПРЪСТА СИ. ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ…“

— Обзалагате ли се? — шепнешком я попита той.

— На цианкалий — отвърна тя.

Лодж се разсмя, въпреки че беше убеден в правотата й — бе права повече, отколкото й се струваше на нея самата.

Защото това време вече беше дошло и спецгрупа №3 под кодовото название „Живот“ фактически беше престанала да съществува. Предизвикателството, което им бе подхвърлил Хенри Грифис със своите записки в бележника, ги засегна дълбоко и те ще продължават да работят по-нататък, ще изпълняват добросъвестно, както и преди, работните си задължения. Но творческата им страст бе угаснала безвъзвратно, защото в душите им твърде дълбоко се бяха заселили страхът и предубедеността, а мислите им се бяха увили на такова кълбо, че бяха загубили почти напълно способността за разумно възприемане на действителността.

Ако Хенри Грифис се бе стремял към спиране на изпълняваната програма, помисли си Лодж, той бе постигнал целта си. Умрял, той имаше по-голям успех в това начинание, отколкото ако беше жив. На Лодж изведнъж му се стори, че чува неприятния жесток смях на Хенри и той в недоумение сви рамене, защото на Хенри напълно му липсваше всякакво чувство за хумор.

Въпреки че той се оказа Бедният Философ, твърде трудно бе да го свърже с такъв персонаж — стар, оглупял дърдорко с изискани маниери и високопарен стил. Самият Хенри никога не бе лъгал или се хвалил, маниерите му изобщо не се отличаваха с изящество, а и беше напълно лишен от красноречие. Беше затворен, мълчалив, а когато му се налагаше да каже нещо, говореше отривисто и досадно.

Я го виж ти, помисли си Лодж. Нима все пак е бил съвсем различен от този, за когото се е представял? Че с помощта на своя персонаж — Философа, им се е подигравал, издевателствал е над тях, а те не са подозирали нищо?