Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 24

Лодж поклати глава, мислено спорейки със себе си.

Ако предположим, че Философът е издевателствал над тях, правил го е много деликатно, толкова деликатно, че нито един от тях не го е почувствал, толкова изкусно, че никой не е разбрал.

Но най-страшното не е в това, че Хенри ги е правил за посмешище без да разберат. Ужас внушаваше друго — че Философът се появи на екрана втори. Излезе след Селския Хубавец и докато продължаваше представлението, непрекъснато бе в центъра на вниманието, с удоволствие ядеше патешката кълка и дирижираше с нея в такт с високопарната си реч, с която поливаше зрителите като с автоматен откос. Да, Философът изобщо беше най-значителното и най-активното действащо лице в целия Спектакъл!

Значи нито един от тях не би могъл да го създаде импровизирайки и да го пусне на екрана.

А това сваляше подозрението поне от четирима участници във вчерашното представление.

И можеше да означава:

или че сред тях присъства призрак,

или че машината, притежавайки памет, сама е създала персонажа на Хенри,

или че те — и осмината, са станали жертва на масова халюцинация.

Обаче нито едно от трите предположения не издържа никаква критика. И изобщо всичко, което ставаше тук, изглеждаше абсолютно необяснимо.

Представете си група висококвалифицирани учени, възпитани в духа на материалистическия подход към действителността, скептицизма и нетърпимостта към всичко, което отдалеч понамирисва на мистицизъм — учени, насочени към изучаването на фактите и само на фактите. Какво може да доведе до разпадането на един такъв колектив? Не клаустрофобията, развиваща се в резултат на продължителната изолация на този астероид. Не постоянните угризения на съвестта, причина за които е неспособността да се изтръгнат от плена на дълбоко вкоренените етични норми. Не атавистичният страх пред призраци. Всичко това бе твърде елементарно.

Тук действаше някакъв друг фактор. Друг неизвестен фактор — мисълта, която все още не бе хрумнала на никого. Така, както все още никой не се бе замислил за нов подход при решаването на поставената пред тях задача. Този нов подход, за който спомена на вечерята Мейтлънд, казвайки, че за проникване в тайната на първопричините за възникване на жизнените явления би трябвало да пристъпят към този проблем от някоя друга страна. „На погрешен път сме — бе казал тогава Мейтлънд. — Нужно ни е да намерим нов подход.“ И Мейтлънд несъмнено е имал предвид, че за техните изследвания старите методи вече не вършат работа, защото тяхната цел е търсенето, натрупването и анализа на фактически материал, че научното мислене в течение на продължителен период е работило в един-единствен, вече порядъчно изтрит коловоз на остарелите категории и не водеше до други пътища на познанието…

Спектакълът? — изведнъж го осени. Може би този фактор е бил Спектакълът? Че ако играта на Спектакъл, която по замисъл трябва да сплоти членовете на групата и да им помогне да запазят здравия си разум, по някаква непонятна засега причина се е превърнал в нож с две остриета?