Читать «Театърът на сенките» онлайн - страница 25

Бяха започнали да стават от столовете си, за да се разотидат по стаите си и да се приготвят за вечеря. А след вечеря — отново Спектакъл.

Навик, помисли си Лодж. Дори сега, когато всичко е отишло по дяволите, те си остават роби на навика.

Ще се преоблекат за вечеря и ще играят в Спектакъла. А утре сутринта ще се спуснат в лабораториите си и отново ще започнат работа, но техният труд ще бъде непродуктивен, защото целта, за постигането на която те бяха отдали всичките си професионални знания, беше престанала да съществува за тях, изпепелена от страха, раздиращ душата с противоречия, смъртта на един от тях и призрака.

Някой го докосна по лакътя и Лодж видя, че до него стои Форестър.

— Е, какво, Кент?

— Как се чувствате?

— Нормално — отвърна Лодж и като помълча малко, каза:

— Изглежда, отлично разбирате, че това е краят.

— Ще се поборим още малко — заяви Форестър.

Лодж поклати глава.

— Може би вие, защото сте по млад от мен. Но на мен не разчитайте — аз изгорях заедно с останалите.

7

Представлението започна оттам, откъдето бе прекъснато вчера — всички персонажи на екрана, появява се Прелестната Девойка, а Бедният Философ, самодоволно потривайки ръце, произнася:

— Каква задушевна обстановка! Най-после се събрахме всичките заедно.

Прелестната Девойка (която не се държи твърде здраво на краката си): — Чуйте, Философе, знам, че съм закъсняла, така че няма защо да го подчертавате, още повече в такава странна форма! От само себе си се разбира, че се е събрала тук цялата компания. А аз… Е, задържаха ме крайно важни обстоятелства.

Селският Хубавец (встрани, със селска хитрост): — „Том Колинз“ и игралният автомат.

Извънземното Чудовище (показвайки главата си иззад дървото): — Тек хрлстлги вглатер, тек…

Но с представлението нещо не е наред, изведнъж си помисли Лодж.

В него явно имаше някакъв дефект, неправилност, нещо до ужас чуждо и непривично, нещо такова, от което те побиват тръпки, даже ако това ново качество не се поддава на определение.

Нещо странно ставаше с Философа, като безпокоеше не неговото присъствие на екрана, а нещо съвсем друго, необяснимо. Странно изменени изглеждаха и Прелестната Девойка, и Приличният Млад Мъж, и Красивата Курва, и всички, всички останали.

Рязко се бе изменил Селският Хубавец, а нали всъщност той, Бейярд Лодж, познаваше Селския Хубавец като джоба си, познаваше всяка гънка на мозъка му, мислите му, мечтите, тайните му желания, грубоватото му тщеславие, нахалния му маниер да се надсмива над околните, чувството за малоценност, което го караше в името на самоутвърждаването да хвали собствената си персона.

С една дума, познаваше го така, както всеки от зрителите трябваше да познава собствения си персонаж, възприемаше го като нещо по-значително от образ, създаден във въображението, познаваше го по-добре от който и да било друг човек, по-добре и от най-добрия приятел. Защото бяха свързани с онези единствени по рода си връзки, които съединяваха твореца с неговото творение.