Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 9

— Бира — нареди Харт.

— Ха, гледай ти — учуди се собственикът. — Че кой пие тук бира?

— Е, тогава, какво предлагаш?

— Бока, игно, х’збут, грено. Е, и още…

— Нека да е бока — сряза го Харт.

Най-малко си представяше, какво е това бока, докато за останалите питиета въобще не беше чувал. Дявол знае, какво можеха да сторят на човек. Поне бе сигурен, че ще преживее глътка бока.

Питието се оказа зеленикава и пареща помия. Най-лошото беше, че вкусът му напомняше за разреден разтвор сярна кисилина.

Харт се настани колкото се може по-дълбоко в сепарето и отвори кутията на камерата. После я нагласи така, че да държи в обектива Зелената риза. Като се убеди, че апаратът е на фокус, веднага натисна копчето. Започнал вече работата можеше да гълта по-малко бока.

Така щеше да седи още четвърт час. Беше му напълно достатъчен да запише на лентата Зелената риза. Сигурно няма да се получи така добре както с новомодната лента на Анджела, но въпреки всичко ще си намери нужния му герой.

Камерата се въртеше и запечатваше физическия образ на кафианеца, маниерите му, любимите изрази, процесите на мисълта (ако имаше такива), начинът му на живот, произхода, вероятните му действия при едни или други обстоятелства.

„Нищо че не е триизмерна — помисли Харт, — нищо че не прониква в душата на героя и не й прави задълбочен анализ, но за халтурата на Ирвинг ще стане…“

Ще вземе за протообраз този веселяк, ще му придаде още няколко главореза, избрани напосоки от досиетата и ще го оживи. Може да се възползва от „Рицарят на синия мрак“. Съкровища, насилия, ужасен фон — и готово, стига естествено съчинителят да не откаже.

Минаха десет минути. Оставаха още пет. Тогава той ще спре камерата, ще я сложи в калъфката и ще си обере крушите. Разбира се, без да привлича ничие внимание.

„Колко лесно стана — помисли той, — много по-лесно, отколкото си го представях…“

Какво беше казала Анджела?

„Днес всички са поумнели, дори извънземните.“

Оставаха три минути.

Внезапно на масата се стовари яка ръка и сграбчи камерата. Харт рязко се обърна. Зад гърба му стоеше собственикът на заведението.

„Виж ти — упрекна се Харт, — старателно наблюдавах кафианците, а забравих за този негодник.“

— Така значи, а! — изръмжа собственикът. — Вмъкна се тук с измама, после снимаш филм! Искаш моето заведение да се покрие с лоша слава?…

Харт мигновено се впусна към вратата. Макар и призрачен, шанс имаше и се надяваше да го използва. Но собственикът го спъна ловко с крак. Харт падна, претърколи се през глава, плъзна се по пода и, като се блъскаше в мебелите, се озова под масата.

Кафианците скочиха на крака и го зяпнаха. Изглежда би им харесало, ако той си разбие главата.

Собственикът трясна на пода камерата и тя се разлетя на парчета. Лентата изпадна от касетата и се заизвива като змия. Дрънкайки и звънтейки затрептя пружина.

Харт се напрегна, извърна се ловко и изскочи изпод масата. Кафианците тръгнаха към него — не се нахвърлиха, не го обсипаха със заплахи, а отмерено вървяха и го наобикаляха.

Той започна внимателно да отстъпва, крачка след крачка, а те продължаваха неумолимото настъпление.