Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 19

— Много е лесно. Седеше до мен на масата. Той беше така щастлив, когато вие поръчахте уискито.

— Човек на име Хансен?

— Именно той.

— Също пише бум-бум, тряс-прас?

— Много по-добре от мен. Просто е гений в тази област.

Зелената риза се изпълни с благодарност. В знак на признателност притисна Харт до себе си.

— Честен си — каза той. — Добър си. Юначага казва ние.

От къщата на другата страна на улицата се чу шум от отваряне на прозорец. Някакъв човек надникна през него.

— Не се ли махнете веднага, ще викна полицията — закрещя той.

— Значи ние наруши спокойствие — въздъхна Зелената риза. — Странни ваши закони! — Прозорецът се затвори с трясък. Кафианецът дружелюбно потупа Харт по рамото. — Ние обожаваме преследване и стрелби — тържествено обяви той. — Нужен висш сорт. Обявяваме благодарност теб. Намерим човек с име Хансен.

Той се обърна и понесе назад заедно с цялата си компания.

Харт стоеше на пресечката и гледаше след тях. Пое дълбоко въздух и бавно издиша. „Всъщност, не е чак толкова трудно да постигнеш исканото — помисли той, — стига само да намериш правилния подход. Най-любопитното е, че ми го подсказа не някой друг, а Джаспър. Нали твърдеше, че почитат истината за универсална постоянна. Ние сме единствените лъжци във Вселената.“

На Джаспър излиянията му излязоха през носа. Казано честно Харт си направи с него гнусна и зла шега. Но той сам бе казал, че иска да излезе в отпуск, нали? Ето че му излезе късмета — такава увеселителна разходчица не се предлага всеки ден. Той отказа на събрата си да ползва машината, той се разсмя оскърбително, когато кафианецът спомена за изстрели и преследвания. Джаспър Хансен сам си го търсеше, това си е.

Отгоре на всичко той непрекъснато заключваше вратата си и така оказваше недоверие и високомерие спрямо колегите си.

Харт се обърна рязко и тръгна в обратна посока на кофианската. След известно време ще си иде у дома, но не веднага. Закъде да бърза. Нека вдигнатият шум поутихне.

* * *

Рано сутринта Харт се качи по стълбите на седмия етаж и тръгна по коридора към вратата на Джаспър Хансен. Тя, както се следва, беше заключена, но той извади от джоба си тънка стоманена пружинка и се зае внимателно да работи с нея. Миг по-късно ключалката щракна.

Там, в ъгъла до стената, се бе притаил блестящият и гледан съчинител. И както твърдеше Джаспър — напълно преоборудван: ако някой друг седне да работи, то или ще изгори машината, или ще се усмърти. Но това са празни приказки, зад които се криеше само тъп свински егоизъм.

„Седмица-две, не по-малко“ — каза си Харт. Подхване ли работата с ум, то толкова време машината ще бъде в неговите ръце. Трудности няма да има. Единствено ще трябва да твърди, че Джаспър му е разрешил да ползва машината, когато пожелае. И ако мнението му за кафианците е правилно, Джаспър Хансен скоро няма да се появи на Земята.

Но седмица-две ще са достатъчни да изработи достатъчно страници, че да си купи новата машина.

Без да бърза отиде при съчинителя и седна пред него. Настани се удобно, протегна ръка и поглади инструмента по кутията. Биваше си я тази машина! Изригваше купища материал, при това добър материал, годен за продан. Джаспър навсякъде имаше клиенти.