Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 18

— Прави го от щастие — побърза с обяснението Харт. — Просто обожава да пие ирландско уиски.

— Прекрасно — заяви Зелената риза и просия от щастие. — Той пие, каквото желаеш. Аз плаща пари. Аз — как го казва? — взимам на себе си. — Когато Блейк донесе уискито, кафианецът плати и добави: — Дай тук цял съд.

— Какъв съд?

— Има предвид бутилката.

— Та това са цели двадесет долара! — възкликна Блейк.

— Ясно дей истина — изрече Зелената риза и плати. Те пиха уиски и кафианецът отново се обърна към Харт: — Моя новина, ти идваш с нас.

— Къде? На кораба?

— Наша планета никога нямал жив писател. Много доволен останеш. Живее и пишеш само за нас.

— Да, ама — зафъфли Харт, — не съм напълно сигурен…

— Ти опита снимаш филм. Собственик обяснил нас. Казал против закона бил. Казал, дам жалба, имаш големи неприятности.

— Не тръгвай с тях, Кеймп — обезпокои се Анджела. — Не позволявай на това чудовище да те уплаши. Ние ще платим глобата.

— Ние подава не жалба — кротко измърмори Зелената риза. — Ние просто върнем теб там заедно и направим на трески всичко.

Блейк домъкна бутилката и я трясна в средата на масата. Кафианецът я подхвана и ловко напълни догоре чашите.

— Пий — предложи той и веднага даде сам пример.

Хората го последваха. Кафианецът напълни отново чашите. Харт вдигна своята и започна да я върти с пръстите си. „Трябва да има изход даже от това глупаво положение — казваше си той сам на себе си. — Не е ли върхът на глупостта този варварин от космоса да идва в бара като у дома си и да иска да тръгвам с него! Но как да го набия като вън се намира цяла банда кафианци?“

— Обясних вече — продължи Зелената риза. — Старая се обясни теб. Ти… Ти…

— Осмисли го вече — подсказа Джаспър Хансен.

— Благодаря, човече с име Хансен. Ти обмислил. Ние купува истории неотдавна. Други раси купува отдавна. За нас ново, удивително. Изкарват ни, как кажа, извън себе. Купува много неща от разни звезди. Полезни неща. Държи в ръка, разбира, употребява. Вас купува пътешествия в далечни места, представа големи подвизи, мисли величието на материя. — Той отново напълни чашите и запита: — Тримата вие разбрали? Сега — добави той, когато те кимнаха, — става и върви.

Харт бавно се надигна.

— Кеймп, не тръгвай никъде! — възкликна Анджела.

— Ти, затваря уста — нареди Зелената риза.

Харт прекрачи прага и се озова на улицата. Кафианците мигновено изкочиха от съседните пресечки и го обкръжиха.

— Давай смело! — радостно го ободряваше Зелената риза. — Наши граждани не досеща даже, какво чака ги!

Но на половината път до реката Харт внезапно спря.

— Не, не мога.

— Какво не мога? — побутна го отзад кафианецът.

— Позволих ви да мислите — каза Харт, — че съм онзи човек, който ви е нужен. Направих го, защото исках да видя вашата планета. Но това е нечестно. Не съм този, който ви трябва.

— Ти писал бум-бум, нали? Измислял схватки и битки?

— Да, така е. Но схватките ми не са на ниво. Има човек, който го прави по-добре.

— Такъв трябва — съгласи се Зелената риза. — Кажи, кой той?