Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 17

Може би засега расите, които ни четат, не виждат греховете на шаблоните, защото още не са развили критическата си способност. Но нали ние ги виждаме! Трябва да ги виждаме най-малкото заради простата професионална гордост, която, нека предположим, още не сме загубили. В това се състои вредата от машините — унищожават гордостта ни. Някога съчинителството е било изкуство. Сега вече не е такова. Книгите излизат от машините като стандартизирани мебели. Може и да не са лоши произведения, но не се отличават едно от друго нито по красота, нито по майсторство, нито…

Вратата на заведението с трясък се отвори и загърмяха тежки стъпки. На прага израстна грамадата на Зелената риза, а зад него с дяволити усмивки надничаха останалите кафианци.

Зелената риза се приближи до масата, сияейки от радост, и приветливо разпери ръце. После спря до Харт и го потупа по рамото.

— Помни ме, а? — осведоми се кафианецът като старателно изговаряше чуждите думи.

— Разбира се — отвърна изплашеният Харт. — Помня те. Разрешете ми да ви представя мис Маре и мистър Хансен.

Мистър Зелена риза произнесе със заучена правилност:

— Удоволствие за мен, уверявам.

— Седнете — покани го Джаспър.

— Много радвам — отвърна Зелената риза и седна. Огърлиците на шията му мелодично звъннаха.

Един кафианец скорострелно затрака нещо на своя език. Зелената риза му отвърна рязко и посочи вратата. Всички негови придружители веднага напуснаха бара.

— Безпокои човека — обясни Зелената риза. — Закъсняваме. Задържаме кораба. Но те без нас няма как излетят. Казах да не безпокои. Капитанът се зарадва, когато види кого сме довели. — Той се наведе напред и потупа Харт п коляното. — Тебе търсил. Търсил надлъж и нашир.

— Какъв е тоя панаирджия? — попита Джаспър.

— Панаирджия? — попита на свой ред кафианецът.

— Това е титла, която означава най-висша степен на уважение — побърза да го увери Харт.

— Разбрах — каза Зелената риза. — Всички писатели?

— Да, и тримата.

— Но ти пишеш най-добре, нали?

— Е, това знаете ли — запелтечи Харт — не може да се каже така. Виждате ли…

— Ти писал за стрелби и гонитби? Бум-бум, тряс-прас?

— Н-да, така е. Виноват. Налагаше се.

Зелената риза видимо се смути и произнесе виновно:

— Ако знаел преди, нима щял те изхвърля от онази кръчма? Беше много смешно. Ние не знаели, че ти писател. Когато узнали кой, тръгнали те гоним. Но ти бягал и скрил се.

— Какво всъщност става тук? — поинтересува се Анджела.

Кафианецът гръмко повика Блейк.

— Обслужвай — нареди той. — Тези хора мои приятели. Носи най-хубавото.

— Най-хубавото — отзова се студено Блейк — е ирландско уиски по долар за чашка.

— Пари колкото щеш — викна Зелената риза. — Носи това, което аз не мога изрека, и ти платя, колкото душа искала. — После се обърна към Харт: — Имам новини по теб, приятелю. Ние много обичали писателите, които умеят пишат стил бум-бум. Ние четем непрекъснато. Голям кеф пада. Възбужда ме до козирката.

Джаспър се разсмя. Зелената риза се обърна рязко и от удивление храстовидните му вежди се сляха.