Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 20

— Милият стар съчинител — произнесе гласно Харт.

Той докосна с пръст главния превключател и го преобърна. Но нищо не се случи. Удиви се, изключи машината и отново я включи. Пак нищо. Тогава скочи на крака и провери, дали е съединена с мрежата. Тя не беше съединена и не можеше да се съедини! Изуменият Харт сякаш се залепи за пода.

„Машината е напълно преоборудвана“ — бе твърдял Джаспър. Но да е направена да работи без ток? Това е просто невъзможно дори да се помисли! С непослушни ръце отвори капака и надникна вътре. Там цареше пълен хаос. Половината елементи липсваха, другите бяха изгорели. Схемата се разпадаше и висеше на парцали. Навсякъде дебел слой прах покриваше всичко. Прехвалената машина всъщност беше купчина ръждясало желязо.

Харт постави капака обратно на мястото му, усети как пръстите му се разтрепераха, дръпна се назад и се блъсна в масата. Хвана се за нея и така яко я стисна, надявайки се да усмири непослушните си ръце, че чак усети болка. А в слепите му очи забиха истински камбани.

Машината на Джаспър съвсем не е била преработена. Никак не е чудно, че винаги е заключвал вратата. Живял е в непрекъснат страх, че някой ще узнае страшната му тайна: Джаспър Хансен сам е писал произведенията си!

И сега, независимо от злата шега, която си направи с този достоен човек, положението на Кеймп Харт никак не можеше да се нарече весело. Старите проблеми си оставаха и нямаше никаква надежда, че ще ги разреши. На разположение му оставаше все същата разбита съчинителка и нищо повече. Колко по-добре щеше да бъде, ако беше отлетял на звездата Каф.

Тръгна към вратата, спря се, замисли се и се обърна. На масата, погребана под купища хартия, едва се забелязваше пишеща машина, която изглеждаше така, сякаш не са я пипали отдавна.

Въпреки това Джаспър го издаваха! Той продаваше всяко написано произведение. Наистина продаваше! Дали се беше навеждал с молив в ръка или бе удрял клавишите на безшумната пишеща машина, но продаваше. При това продаваше, без да включва съчинителя. Търкал е до блясък кутията му, но вътре е било пусто и празно. Крил се е зад машината като зад щит от насмешките и ненавистта на останалите, многоречиви и бездарни, сляпо вярващи в мощта на метала и магията на мощните съоръжения.

„Отначало разказите се предавали от уста на уста — бе казал Джаспър миналата нощ. — После започнали да ги записват на ръка, а сега ги изготвят на машини. — И зададе въпроса: — А утре какво?“ Зададе го с такъв вид, сякаш не се съмняваше, че това „утре“ ще съществува.

„А утре какво?“ — повтори за себе си Харт. Нима границата на човешките възможности са движещите се колела, умните стъкла и метали, пъргавата електроника?

Заради собственото си достойнство, може и за запазване здрав разсъдъка си, човек трябва да намери това „утре“. Механичните решения по естеството на нещата водят в задънена улица. Разрешават да се умнее до известна степен и не повече. Разрешават да се стига известна точка и ни на йота по-далече.