Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 15

— Но нали твоите работи вървят добре? — забеляза Анджела.

— Това е така, защото се занимавам с машината си от сутрин до вечер. Тя не ми оставя нито миг спокойствие. Стаята ми е едновременно и кабинет и работилница. Сега разбирам повече от електроника, отколкото от стилистика.

До масата се приближи Блейк и невежливо подхвърли:

— Нещо да поръчате?

— Аз се нахраних — отговори Анджела. — Донеси една бира.

Блейк се обърна към Харт:

— А за теб?

— Същото като на Джаспър, но без вино.

— Не давам на вересия.

— Кой, по дяволите, моли за вересия? Или искаш да ти платя предварително?

— Не — ядоса се Блейк, — но ще си платиш, веднага щом ти донеса поръчката.

След тези думи се обърна и се повлече към тезгяха.

— Ще дойде ден — продължи Джаспър, — когато това ще свърши. Трябва да свърши. Приближили сме края. Механизирането на живота си има граница. Много дейности могат да се дадат на мислещите машини, но не бива да са всички. Кой от нашите предци би предположил, че литературното творчество ще бъде сведено към чисто инженерни закономерности?

— А кой от нашите предци — подхвана мисълта му Харт — би могъл да се досети, че земната култура се е превърнала в чисто литературна? Та днес е точно така! Разбира се, съществуват заводи, които правят машини за нас, сечища, откъдето добиват дървесина за хартията и ферми за храна, както и разни други професии и занаяти, нужни за поддържането на цивилизацията. Но като цяло днес Земята е съсредоточила силите си в производство на непрекъснат поток литература за междузвездната търговия.

— Всичко това е следствие на една наша интересна особеност — каза Джаспър. — Изглежда невероятно, че такава особеност ни е от полза, но фактът си е факт. Съдбата ни е, че сме се родили лъжци. При това единствените във Вселената. Във всички останали светове истината се счита за свята универсалност, ние сме уникално изключение.

— Присъдата ти е прекалено тежка — протестира Анджела.

— Дори да е тежка, какво от това. Ние бихме могли да станем най-големите търговци и да оберем до шушка останалите, преди те да се осъзнаят. Своят талант и неискреност бихме могли да използваме по хиляди други начини и не изключвам възможността да оцелеем. Но ние сме намерили на този талант уникално и абсолютно безопасно приложение. Лъжата е нашия основен товар за продан. Сега може да лъжем на провала, да лъжем с удоволствие — всяка наша лъжа ще я глътнат веднага. Никой, освен нас хората, не се е захванал да съчинява литература — нито за развлечение, нито за назидание, нито в името на някаква друга цел. Не е опитал защото литературата неизбежно означава лъжа, а ние сме единствените лъжци във Вселената…

Блейк донесе бира за Анджела и свински крачета за Харт. Той трябваше веднага да ги плати.

— Гледай ти — учуди се той, — остана ми още четвърт долар. Ще ми предложиш ли нещо за десерт?

— Ябълков пай.

— Носи, плащам авансово.