Читать «Котешко лице» онлайн - страница 27

— Старият Езра е луд. Съвсем малко откачен. Но все пак луд.

— И Хайръм ли?

— Хайръм не е луд. Просто е слабоумен.

— Може би малко лудите хора, слабоумните и кучетата могат да правят неща, които ние не можем. Може би те притежават способности, които ние нямаме…

— Райла, не можем да пуснем Хайръм при Котешкото лице…

Мрежата на вратата изскърца и аз се обърнах. Хайръм тромаво влизаше вътре.

— Чух ви — рече той. — Приказвахте за мен и за Котешкото лице.

— Чудехме се — поясни Райла, — дали някога си разговарял с него. Както разговаряш с Боузър.

— Имате предвид онова нещо, което се мотае из овощната градина?

— Значи си го виждал.

— Много пъти. Донякъде прилича на котка, но не е никаква котка. Има само глава. Изобщо не можете да видите тяло.

— Разговарял ли си някога с него?

— Понякога. Но няма никакъв смисъл. Той приказва за неща, които не разбирам.

— Искаш да кажеш, че използва думи, които не знаеш?

— Може би. Може би някои думи. Най-вече идеи. Идеи, които никога не съм чувал. Странно, той не движи устата си и не издава никакъв звук. Но аз чувам думите. Сега като се замисля, с Боузър е същото. Той никога не движи устата си и не издава звук, но аз чувам думите.

— Хайръм — казах аз, — вземи си стол и ела да закусиш с нас.

Той смутено и тромаво влезе.

— Не знам дали е редно. Вече закусвах.

— Остана малко тесто — рече Райла. — Мога да изпържа още горещи палачинки.

— Ти никога не пропускаш да закусваш с мен — казах аз. — Независимо колко пъти вече си закусвал. Недей да променяш обичая си заради Райла. Тя е приятел и ще бъде тук, тъй че свиквай с нея.

— Е, щом е редно — рече Хайръм. — Госпожице Райла, умирам си за палачинки с много сироп.

Райла отиде при печката и сипа смес за палачинки в тигана.

— Вярно е — каза Хайръм, — че не мога да се чувствам приятелски с онова нещо с котешкото лице. Понякога малко се страхувам от него. Изглежда смешно, с огромната си глава и без тяло, което да можеш да видиш. Онази негова глава прилича на лице, нарисувано върху голям балон. Никога не сваля очи от теб и не мига.

— Въпросът е — казах му аз, — че Райла смята, че за нас може да е важно да разговаряме с него, но ние не можем да го правим. Ти си единственият, който може.

— Искаш да кажеш, че никой друг не може да разговаря с него?

— Никой освен теб не може да разговаря и с Боузър.

— Ако се съгласиш да разговаряш с Котешкото лице — рече Райла, — трябва да го запазиш в тайна. Никой освен нас двамата не трябва да знае, че си приказвал с него, нито за какво сте си приказвали.

— Ами Боузър? — възрази Хайръм. — Не мога да пазя тайна от Боузър. Той е най-добрият ми приятел и ще трябва да му кажа.

— Добре тогава — съгласи се Райла. — Предполагам, че няма да навреди никому, ако кажеш на Боузър.

— Обещавам ви — продължи Хайръм, — че той няма да каже на никого. Ако го помоля, няма да издаде нито дума.

Райла ме погледна без да се усмихва.

— Нали нямаш нищо против, ако съобщи на Боузър? — попита тя.

— Само в случай, че Боузър не каже на никого — отвърнах аз.

— О, няма — обеща Хайръм. — Ще го предупредя да не го прави. — След като каза това, той насочи цялото си внимание към купчината палачинки, препълвайки устата си и измазвайки лицето си със сироп.