Читать «Котешко лице» онлайн - страница 28
Клифърд Саймък
След девет палачинки беше готов да възобнови разговора.
— Казахте, че трябва да разговарям с Котешкото лице — за нещо важно?
— Да, така е — отвърна Райла, — но ми е малко трудно да ти го обясня точно.
— Искате да разговарям с него за това нещо, което имате предвид, а после да ви предам отговора му? И ще знаем само ние четиримата…
— Четиримата ли?
— Боузър — поясни той. — Забравяте, че Боузър е четвъртият.
— А, да — каза Райла, — не трябва да забравяме стария Боузър.
— И това ще е тайна само между нас четиримата? — попита Хайръм.
— Точно така — потвърди Райла.
— Обичам тайните — очарован каза Хайръм. — Карат ме да се чувствам важен.
— Хайръм — попита Райла, — ти знаеш за времето, нали?
— Времето е онова, което виждате — отвърна той, — когато погледнете часовника. Можете да кажете дали е пладне, три или пък шест часа.
— Това е вярно — каза Райла, — но има нещо повече. Нали знаеш, че ние живеем в настоящето и че когато мине време, то става минало?
— Като вчера — предположи Хайръм. — Вчера е минало.
— Да, точно така. И преди сто години е минало, както и преди милион години.
— Не разбирам каква е разликата — каза Хайръм. — Всичко това е минало.
— Мислил ли си някога колко хубаво би било, ако можехме да пътуваме в миналото? Да се връщаме във времето преди тук да са дошли белите хора, когато е имало само индианци. Или във времето преди изобщо да е имало хора.
— Никога не съм мислил за това — призна Хайръм. — Никога не съм мислил за това, защото смятам, че е невъзможно.
— Според нас Котешкото лице знае как може да стане. Бихме искали да поговорим с него и да разберем как да го правим или дали той ще ни помогне да го правим.
Хайръм замълча за миг, като видимо се опитваше да възприеме всичко това.
— Искате да отидете в миналото ли? — попита той. — Защо?
— Нали знаеш какво е история?
— Естествено, че знам какво е история. Опитваха се да ни я преподават в училище, ама не ме биваше в това. Изобщо не можех да запомням всички онези дати. Ставаше дума само за войни, кой е бил президент и всякакви такива неща.
— Има хора наречени историци, чиято професия е да изучават историята — рече Райла. — Има много неща, за които те не са сигурни, защото хората, писали за тях, са ги описали погрешно. Но ако могат да се върнат във времето, да видят какво се е случило и да поговорят с хората, които са живели тогава, историците ще могат по-добре да разберат и по-вярно да опишат събитията.
— Искате да кажете, че ние бихме могли да се върнем назад и да видим какво се е случило преди много, много време? Наистина да се върнем и да видим?
— Точно това имам предвид. Би ли искал да направиш това, Хайръм?
— Ами-и, не знам точно — отвърна Хайръм. — Струва ми се, че човек може да си навлече много неприятности.
— Всъщност — намесих се аз, — не е необходимо да се връщаш, ако не желаеш. Единственото, което искаме да разбереш, ако можеш, е дали Котешкото лице наистина знае как да го прави и дали може да ни покаже.