Читать «Котешко лице» онлайн - страница 26

— Ти носеше пушка — рече тя. — Какво стана с нея?

— Ами, когато Боузър се приближи иззад мен, той едва не ми изкара ангелите. Скочих и изпуснах пушката, а когато видях Боузър, изобщо не спрях да я взема. Единственото, за което бях в състояние да мисля, бе, че той може да ме върне вкъщи.

Тя постави върху масата пълен с палачинки поднос и седна срещу мен.

— Това е смешно — каза Райла. — Седим си тук и си приказваме за пътуването ти назад във времето, като че ли е нещо, което се случва ежедневно.

— С мен не — отвърнах аз, — но за Боузър това е така. Въпросът е, че той сигурно пътува до различни епохи. Не би могъл да бъде пронизан в задния крак с фолсъмски връх в епоха, в която е намерил мъртъв динозавър, който да довлече вкъщи.

— За да го уцелят с фолсъмски връх — рече тя, — трябва да се е върнал назад с не повече от двайсет хиляди години. Навярно с много по-малко. Сигурен ли си, че не си забелязал следи от човек?

— Какви следи? От стъпки ли? Захвърлени наоколо счупени стрели?

— Имах предвид дим.

— Нямаше никакъв дим. Единственият сериозен времеви указател, който видях, беше един мастодонт, който едва не ме прегази.

— Сигурен ли си, че наистина си се върнал във времето? Не се ли майтапиш с мен? Да не би просто да си си измислил всичко това?

— Естествено. Излязъл съм в гората, скрил съм пушката, после съм свирнал на Боузър да дойде при мен, хванал съм го за опашката…

— Извинявай, Аса. Знам. Разбира се, че не си. Мислиш ли, че нещото с котешкото лице е свързано по някакъв начин с това? Хайде, започвай с тези палачинки преди да са изстинали, Пийни си малко кафе. Горещо е. Ще те стопли.

Поставих няколко палачинки в чинията си, намазах ги с масло и им сипах отгоре сироп.

— Нали разбираш — продължи Райла, — може просто да сме попаднали на нещо.

— Точно така. Може да сме попаднали на място, където не е безопасно да търсиш лисица.

— Говоря сериозно — каза тя. — Може да сме попаднали на нещо голямо. Ако си открил пътуването във времето, помисли какво би могло да означава това за теб.

— В никакъв случай — възразих аз. — Изобщо няма да се занимавам с това. И веднъж ми стига. Когато пак видя Котешкото лице, ще се обърна и ще си плюя на петите. Човек може да остане завинаги там. Не мога да разчитам, че Боузър всеки път ще идва да ме измъква.

— Ами ако допуснем, че можеш да го контролираш?

— Как?

— Можеш да сключиш сделка с Котешкото лице.

— По дяволите, та аз дори не мога да разговарям с него.

— Ти не. Може би Хайръм. Хайръм би могъл да разговаря с Котешкото лице. Той разговаря с Боузър, нали?

— Той си мисли, че разговаря с Боузър. Мисли си, че разговаря и с червеношийките.

— А откъде знаеш, че не е така?

— По дяволите, Райла, просто бъди разумна.

— Аз съм разумна. Откъде можеш да си сигурен, че Хайръм не разговаря с Боузър? Като учен…

— Посредствен учен.

— Добре, дори като посредствен учен, ти много добре знаеш, че не можеш да заемаш дадена позиция, било то отрицателна или положителна, без да имаш някакви доказателства. Освен това, спомни си какво разказа Езра за Котешкото лице, който идвал и се уговарял с Рейнджър да го гони.