Читать «Котешко лице» онлайн - страница 20

Засмях се, но смехът ми прозвуча малко принуден.

— Хайде да не се вземаме толкова насериозно — казах аз. — Да намалим темпото. Така е по-лесно.

— Да, прав си — съгласи се тя и в гласа й се долови облекчение. — Чудя се как ли е Боузър.

Когато няколко минути по-късно пристигнахме вкъщи, стана ясно, че Боузър е съвсем добре. Хайръм беше седнал на задното стълбище, а Боузър се бе изтегнал близо до него. Когато ни видя, кучето ни приветства с махане на опашката си.

— Как е той? — попита Райла.

— Боузър е добре — отвърна Хайръм. — Заедно си прекарахме хубаво. Седяхме, гледахме червеношийката и много си приказвахме. Измих раната от стрелата и тя изглежда добре. Вече не кърви и започва да хваща коричка. Боузър е добро куче. Лежа неподвижно, докато го почиствах. Дори не трепна. Знаеше, че му помагам.

— Намери ли нещо за ядене? — попитах аз.

— В хладилника имаше парче печено и с Боузър си го поделихме. Остана малко и аз му го дадох за вечеря, а за себе си опържих яйца. Събрахме яйцата от полозите. Бяха единайсет.

Хайръм бавно се надигна.

— Тъй като сте тук — рече той, — аз ще си ходя. Ще се върна на сутринта, за да гледам Боузър.

— Не е нужно да идваш, ако си имаш друга работа — казах аз. — Ние сме тук. Ще се грижим за него.

— Имам да свърша някои неща — с достойнство отвърна Хайръм. — Винаги има неща за вършене. Но обещах на Боузър. Казах му, че ще се грижа за него, докато се оправи напълно.

Той слезе по стъпалата и понечи да завие зад къщата, после спря.

— Забравих — рече той. — Не съм затворил курника. Трябва да се затвори. Наоколо има много скунксове и лисици.

— Не се безпокой — отвърнах. — Аз ще затворя курника.

Глава 8

Шумът ме накара да се изправя в леглото.

— Какво става? — сънливо попита Райла.

— Нещо при кокошките.

Тя негодуващо се размърда.

— Абе вие тука спите ли изобщо? Снощи беше Боузър, сега кокошките.

— Това е онази проклета лисица — отвърнах аз. — Досега ми отмъкна вече три. Курникът не е много солиден.

В нощта се разнесе кудкудякането на уплашените птици.

Провесих крака от ръба на леглото, намерих пантофите си на пода и ги нахлузих.

Райла се изправи.

— Какво ще правиш?

— Този път ще го пипна — отвърнах аз. — Не пали лампите. Ще го уплашиш.

— Нощ е — рече Райла. — Никаква лисица няма да успееш да видиш.

— Сега е пълнолуние. Ако е там, ще я видя.

В един от кухненските шкафове намерих пушката и кутия с патрони. Заредих два от тях в двуцевката. Боузър изскимтя от ъгъла.

— Ти остани тук — казах му аз. — И пази тишина. Не искам да уплашиш лисицата.

— Бъди внимателен, Аса — предупреди ме Райла, застанала на вратата на дневната.

— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред.

— Трябва да облечеш нещо — продължи тя. — Не е хубаво да тичаш навън само по пантофи и долнище на пижама.

— Топло е — казах аз.

— Но може да е влажно. Ще си намокриш краката.

— Нищо ми няма — отвърнах аз. — Няма да се бавя много.