Читать «Котешко лице» онлайн - страница 16

— Не, никога — отвърна Райла. — Изобщо не съм ходила на лов.

— На лов за миещи мечки се ходи само през есента. Кучето гони мечката, докато я накара да се покатери на някое дърво. Тогава се опитвате да я откриете на дървото и я застрелвате. Главно заради кожата й или, което е по-лошо, заради спорта — ако можете да наречете убиването спорт. Макар че когато убивах миеща мечка, аз я убивах не само заради кожата, но и заради месото й. Някои смятат, че миещите мечки не стават за ядене, но аз ви казвам, че грешат. Но удоволствието не е в самият лов, а свежестта на есенната нощ, на въздуха, в мириса на паднали листа, в близостта, която чувствате с природата. В това и във възбудата от лова — защото признавам, че в лова наистина има възбуда.

Но накрая дойде време, когато престанах да убивам миещи мечки. Не престанах да ходя на лов, но спрях да убивам. С Рейнджър излизахме нощем на лов за мечки. Когато той принуждаваше някоя да се покатери на дърво, аз я откривах, прицелвах се в нея, но не натисках спусъка. Лов без стрелба, без убиване. Отначало Рейнджър не проумяваше, но накрая разбра. Страхувах се, че това може да го унищожи, но той разбра. Кучетата могат да разбират много неща, ако сте достатъчно търпеливи с тях.

Така че с Рейнджър ходехме на лов без да убиваме и след време започнах да съзнавам, че една от миещите мечки ни кара да я преследваме повече, отколкото която и да е друга. Знаеше всички трикове на преследваните и в продължение на много нощи Рейнджър не успяваше да я накара да се покатери на дърво. Гонехме я все по-често, сякаш ловът й доставяше такава наслада, каквато и на нас — стар мъжкар, който ни бе станал равен, дори нещо повече от равен и който ни използваше толкова, колкото и ние него, като през цялото време ни разиграваше. Възхищавах му се, разбира се. Принуден си да се възхищаваш на равностоен противник, който играе играта толкова умело, колкото самия теб, а навярно дори по-умело. Но и малко започнах да се ядосвам. Тази мечка беше просто прекалено добра и ни правеше на глупаци. Така че накрая постепенно разбрах, че по отношение точно на това животно съм готов да наруша правилото си никога да не убивам друга мечка. Ако Рейнджър успееше да я накара да се покатери на някое дърво и аз я откриех там, щях да я убия и веднъж завинаги да докажа кой е по-добрият: тя или ние. На лов за миещи мечки се ходи само през есента, но това не се отнасяше за тази. Много пъти, през други месеци от годината, Рейнджър я преследваше сам, а имаше нощи, през които и аз излизах с него. Това се превърна в безкрайна игра между Рейнджър и мечката, като понякога се включвах и аз, независимо от сезона.